— Значи вие ще отстъпите, ако някой ви предизвика?
Той въздъхна.
— Обикновено никой не предизвиква заместника. Правят го от уважение — обясни.
— Ами ако се появи някой като Кейлеб? Гейбриъл примигна.
— Тогава значи ще се биеш, така ли? — В гласа ми имаше повече гняв, отколкото очаквах. Да не би наистина да е страхливец? — заговори гласът, който често се обаждаше в главата ми. Гейбриъл не отговори. Просто потропа с пръсти по отворената страница на книгата.
— Вие за какво си говорите? — попита застаналата на прага Чарити. Държеше кашон с надпис „Хелоуин 3“ в ръце.
Гейбриъл скочи от стола.
— Дай на мен — пое го той от ръцете й.
— Благодаря. Мама има поне още пет. Извинявам се, че се забавихме толкова много. Мама ни накара да подредим целия килер, преди да ни позволи да извадим нещо.
Чух, че мама вика Чарити от стълбите към мазето, и сестра ми излезе в коридора.
Гейбриъл се обърна към мен:
— Ще разберем какво ще се случи, когато му дойде времето. На твое място не бих се притеснявал за Кейлеб Калби, Грейс. Той е жалко подобие както на човек, така и на вълк и се съмнявам, че ще посмее да се доближи до глутницата. — Гейбриъл изнесе кашона от стаята и каза нещо на татко, който изглежда беше в кухнята. Въздъхнах и отпуснах ръце на масата. Главата ми тежеше от многото информация, а сега, освен останалите ми тревоги за Даниъл и опитите да открия Джуд ми се стоварваха и нови притеснения. Погледнах книгата и видях рисунка на звяра от Жеводан. Дълъг врат, остри нокти, от зъбите му капе кръв. На картинката се виждаше жена на земята, която напразно се опитваше да отблъсне звяра с дълго копие. Сетих се за още нещо, което бях забравила да попитам Гейбриъл.
Какво щеше да стане, ако Кейлеб Калби все пак се появеше на церемонията, но не беше сам?
Седемнайсета глава.
Основните неща
Сряда следобед
Знаех, че Гейбриъл ми разказа всичко това, за да не развивам силите си, но се получи обратното, почувствах се много по-решителна. На този свят имаше лоши неща — като Кейлеб Калби (макар че според Даниъл той живееше някъде в Южна Америка) — и аз трябваше да съм готова да ги сразя, след като хора като Гейбриъл предпочитаха да си седят кротко и да не вършат нищо. Едва изкарах до края на часовете нямах търпение да поговоря отново с Талбът.
Потропвах от нетърпение, докато пътувахме с автобуса към Епъл Вали и дори не забелязах какво говори Ейприл, докато не ме попита какво мисля за тиарите.
— Какво?
— Тиара? За или против? Кажи, че си за, защото нямам търпение да направя дизайна на една тиара. Олеле! Ще стане истински трепач. Може да й сложа сребърни спици, които да завършват с летящи звезди или нещо подобно. — Тя потреперваше и записваше нещо в бележника си.
— За какво точно говорехме? Защо ми е тиара?
Ейприл вдигна пръст. Записа още нещо в бележника.
— Обсъждахме елементите от стила принцеса за костюма ти. Като например принцеса на вълците. Или пък вълчата принцеса или принцесата куче… не…
— Ти шегуваш ли се? Никаква ликра. Никакви тиари. И никакви принцеси. — Опитах се да дръпна бележника, за да видя какво, по дяволите, е нахвърляла, докато не й обръщах достатъчно внимание.
Тя притисна бележника към гърдите си, за да го опази от мен.
— А какво ще кажеш за кралицата на кучките?
— Ейприл! — ахнах и останах с отворена уста. Тя никога не говореше по този начин.
— Напоследък наистина трудно те издържам — оплака се тя.
— Не е вярно. Просто съм малко нервна.
Наистина не знаех какво да очаквам от обучението в основните неща, тъй като представата на Талбът за проверка на способностите ми включваше доста напрежение, но се изненадах, когато той ни закара в един позападнал мол в Епъл Вали, след като ме взе от паркинга.
— Ако си мислиш, че трябва да подобря уменията си в пазаруването, вече си имам Ейприл за тази цел — пошегувах се аз и последвах Талбът в един от магазините.
— Не идваме за развлечение — сряза ме той и посочи надписа над едно от помещенията. Половината букви липсваха, но веднага разбрах, че това е детско студио за карате. Зала за бойни изкуства или поне така мислех, че се казва.
Скръстих ръце.
— Ако си решил да ме запишеш на курс заедно с група хлапета, отсега да знаеш, че няма да стане. Талбът рече: