Добре че королата беше паркирана на алеята и в девет и петнайсет вече излизах на заден. Колата дрънчеше и се тресеше и аз се молех да потегли всеки път, след като спирах на някой светофар, но стигнах пред „Депото“ преди десет. Останах в колата, докато Талбът не спря до мен. Беше с пикап — син, осеян с петна ръжда, сякаш беше използван в някоя ферма в продължение на поне две десетилетия. Слязохме едновременно от автомобилите и застанахме на тротоара. Той беше облякъл риза в бяло и сиво, която имаше вид на изгладена, прибрана в прави дънки. За пръв път, откакто се запознахме, не беше нахлупил бейзболната шапка, а къдравата му шоколадова коса беше сресана и прибрана зад ушите. Пъхна пръсти в гайките на дънките, близо до огромната катарама във формата на шерифска значка.
Залюлях се на пети.
— Я кажи… донесе ли вкусотийки?
Талбът сви вежди.
— Защо?
— Няма ли да седим в колата и да се тъпчем с храна, да се наливаме с кафе, докато наблюдаваме кой влиза и излиза?
— Прекалено много телевизия гледаш. — Той докосна леко ръката ми. — Освен това защо ни е да висим в колата, след като можем да се позабавляваме вътре.
— Да се забавляваме ли? Вътре? — Погледнах го учудено.
— Ела. Хвана ме под ръка и ме поведе през улицата, след това по уличката между гарата и стария склад. Извади картата ключ от джоба си, за да отвори вратата. Слязохме по стълбите и ни обгърна облак музика и мъгла. Поколебах се на последното стъпало. Не бях сигурна дали искам да влизам отново в това заведение. Талбът, изглежда, усети защо не го следвам. Кимна ми окуражително и пусна ръката ми, след това ме прегърна през кръста и ме поведе.
— Само за шоуто — рече и устните му докоснаха ухото ми. — Този път никой няма да те тормози, след като знаят, че си с мен. — Притисна ме силно и влязохме навътре в клуба. Също както и в нощта, когато дойдох с Ейприл, хората буквално отскачаха от пътя му, докато се промъквахме към дансинга. Момчетата му кимаха, а момичетата ме зяпаха злобно намръщени. Не знам каква беше тази работа — дали от неговите вълчи феромони — но той сякаш командваше присъстващите в клуба. Дори притаих дъх, когато той преплете пръсти с моите.
Взрях се в смарагдовите му очи.
— Какво правиш? — прошепнах.
— Танцувай с мен — помоли той, след това ме изтегли сред гърчещата се тълпа. Парчето беше бързо, ритмично, увличаше и аз се оставих на пулсиращите движения. Талбът танцуваше енергично — съвсем не приличаше на фермерче — имах чувството, че е създаден за тази музика. Той владееше дансинга. Тялото му се поклащаше ритмично до моето, ръцете ни се докосваха, след това се отдръпваха. Сърцето ми препускаше като подивяло. Нямах сили да откъсна поглед от пронизващите му очи. Все едно ме беше пленил в транс като някой акх. Танцувахме по този начин в продължение на две песни, но след това музиката стана по-бавна и чувствена. Талбът прехвърли ръцете ми през врата си и ме прихвана през кръста. Привлече ме до себе си и ме притисна. Разпознах жадния поглед в пронизващите зелени очи. Даниъл ме гледаше по същия начин.
Усетих как гърлото ми се свива. Извърнах глава настрани и заоглеждах множеството, докато се питах кого ли търсим. Когато се обърнах отново към Талбът, той продължаваше да ме наблюдава все така напрегнато, без да мига.
— Нямали да търсим Кралете на сенките? — попитах аз.
— Ще ги търсим. Съмнявам се обаче, че ще дойдат в следващия час или два — Гласът му звучеше като тихо ръмжене — също като доволно мъркане.
— Час или два? Защо тогава дойдохме толкова рано? Нали каза, че не трябвало да се набиваме на очи?
— Най-добрият начин е като се преструваме, че се забавляваме. — Ръцете му се спуснаха към дупето ми. Притисна ме към себе си. — Между другото, тази вечер изглеждаш страхотно. Как се нарича тоалетът ти, „шпионски шик“ ли? Съвършен е за по-късно, когато ще сритам задниците на разни демони. — Той въздъхна, след това зарови нос в косата ми. — Перфектната вечер, нали? Може дори да ни остане време да хапнем в бара, преди Кралете да се появят. Потръпнах, макар на дансинга да беше доста топло. Замислих се над думите му, че вечерта била съвършена — малко танци, нещо за похапване и размазване на демони за десерт. Замислих се за изгладената му риза, пригладената коса и дори лекия мирис на тръпчив одеколон, който се усещаше по врата. Отпуснах ръце от раменете му и отстъпих крачка назад.
— Талбът, да не би да сме излезли на среща?
Той ме погледна така, сякаш бях напълно луда, и ме пусна.