— А, не. Нарича се наблюдение. Просто се опитваме да се впишем. — Пъхна палци под колана. — Извинявай, ако съм те накарал да се почувстваш неловко. Мислех, че нямаш нищо против тази роля. — След тези думи ми се усмихна глупаво и трапчинките му се показаха. — Толкова ли щеше да ти бъде неприятно, ако бяхме на среща? Можем да го обърнем на среща, ако кажеш.
Въздъхнах.
— Много добре знаеш, че си имам гадже.
— Защо тогава не е с теб и не ти помага?
— Сложно е… А ти си ми наставник. Не мога да прекрача чертата, ако ще ме обучаваш.
Той отпусна рамене и се загледа над главата ми.
— Извинявай, не исках да те разстройвам. Само че тази работа няма да се получи, ако не сме на една вълна…
Поклати глава и се разсмя. Залюля се на пети.
— Престани, само те изпитвам, малката. Толкова си самовлюбена. Бих казал, че е симпатично, но сигурно ще решиш, че ти се пускам.
— Браво — подхвърлих саркастично, въпреки това в мен остана чувството, че той се опитва да се прикрие.
Талбът се разсмя отново.
— Можем и да не танцуваме, ако не ти е приятно. Какво ще кажеш да донеса две питиета и ще седнем, докато чакаме Кралете.
— Не пия. Всъщност пия… Вода, такива неща. Но ти знаеш, че не пия. — Едва ли можеше да се получи по-зле.
— И аз нямам навик да купувам алкохол на непълнолетни. — Наблегна на последната дума, сякаш ми напомняше, че съм поне три или четири години по-млада от него. — Предполагам, че една кола няма да ти се отрази зле.
— Става.
Талбът поклати глава и тръгна бавно към бара. Отдръпнах се в края на дансинга и наблюдавах как двойка на бара се премести, за да може да поръча преди тях. Обърна се към мен и ми намигна. Изчервих се и се обърнах настрани. Кожата ми беше настръхнала, въпреки че в клуба беше горещо и задушно.
Усетих нечия ръка на рамото си и вдигнах поглед, учудена, че Талбът се връща толкова бързо, но настръхването се превърна в тръпка, когато видях кой е застанал до мен.
— Значи най-сетне реши да се позабавляваш с истински мъж — рече той и се опита да ме изтегли обратно на дансинга.
— Пусни ме Пийт. — Дръпнах ръка и инстинктивно я свих в юмрук. Във вените ми запулсира мощ. Представих си поне пет различни движения от айкидо, които можеха да го разреват като бебе. Заслужаваше го, след като беше докарал неприятности на Даниъл с полицията. — И се разкарай, за да не съжаляваш.
— Не съм забравил, че обичаш грубата игра. — Усмивката му ми се стори дори по-гнусна от грозната му брадичка. Прииска ми се да издера и двете от тъпото му лице. Забих нокти в дланите и си наложих да запазя спокойствие. Стига да поисках, лесно можех да му съдера кожата.
„Тогава действай — изръмжа гласът в ума ми: — Научи го никога повече да не ти се натрапва.“ Поклатих глава. Напоследък мислите ми изобщо не приличаха на моите. Отдръпнах се от Пийт.
Силите ми напираха. Мускулите ми се напрегнаха, готови за удар. Трябваше да се отдръпна от Пийт, преди да го нараня. Той се спусна след мен. Каза нещо, но аз се съсредоточих над решението си да не замахвам към него и дори не чух думите. Обърнах се и се канех да се втурна настрани, когато се сблъсках с Талбът. Той отскочи назад и колата в ръката му заля бялата му риза.
— Леко, Грейс, какво става? — Той се опита да избърше мокрото петно, без да разлее другата напитка.
Погледнах отново към Пийт. Беше забелязал Талбът и се беше отдръпнал, въпреки това напрежението в мускулите ми продължаваше да пулсира. Все още ми се искаше да го смачкам.
— Извинявай, Тал. Трябва да се разкарам оттук. — Потеглих към изхода.
Талбът остави питиетата на една маса и се втурна към мен.
— Моля те, не си тръгвай! — Стисна ръката ми тъкмо когато бях на стълбите и ме завъртя към себе си. На лицето му се беше изписала загриженост, въпреки че очите му се бяха присвили от гняв. — Онзи, който се влачеше след теб, направи ли ти нещо?
— Не и тази вечер — отвърнах. — Преди обаче го е правил. Имали сме си неприятности.
Ръката на Талбът трепереше, когато ме стисна за китката.
— Мога да се върна и да си поговоря с него. След това няма да те притеснява никога повече.
— Недей. Пийт не е от хората, които се вслушват в чужди думи.
— Тогава ще го накараме да се вслуша. Знаеш, че можем.
— Моля те, недей. Пийт не си заслужава. Затова е най-добре да си тръгна.
Той продължаваше да се тресе от гняв. Не исках да се връща и да започва разправия с Пийт. Пъхнах свободната си ръка в неговата и я стиснах лекичко.
— Би ли ме изпратил до колата. Трябва да се прибера, преди да е станало твърде късно.