— Това ли е? — попитах. — Нищо друго ли няма? — След като си правеше труд да изпраща есемеси, защо тогава беше толкова лаконичен? Все едно че е бил в безсъзнание или нещо подобно.
— Това е всичко — отвърна Ейприл. — Той е, нали?
— Така мисля. — Кой друг би изпратил подобен есемес?
— Какво означава?
— Означава, че сме на прав път. — Подхвърлих телефона на Ейприл и тръгнахме към автобуса. След като Джуд ми казваше да стоя настрани, това означаваше, че съм се доближила. Да не би да ме е видял снощи в клуба? Дали знаеше, че Талбът е проследил двама от кралете на сенките — само предполагах, че ги е проследил. Трябваше да се свържа с Талбът незабавно.
Единственият проблем беше, че тъкмо преди автобусът да потегли, Гейбриъл се качи и заяви, че днес той щял да ни придружава. Случваше се за пръв път от началото на проекта. Запитах се дали мрази града, но Даниъл обясни, че първата седмица Гейбриъл щял да работи с първата група, след това да се прехвърли на втората. Защо обаче му трябвате да избере точно днес, за да дойде с нас? Трябваше да намеря начин да тръгна с Талбът, без Гейбриъл да го надуши.
Гейбриъл застана в предната част на автобуса, докато пътувахме към центъра на фондацията в Епъл Вали. Той заговори за днешните ни задачи, но думите му прозвучаха като проповед. Извадих мобилния, изключих звука и изпратих есемес на Талбът.
Аз: „911! Джуд е пуснал есемес на Ейприл!“
Талбът отговори веднага: „?! Какво пише?“
Повторих съдържанието на есемеса на Джуд. След това добавих: „Според мен сме на прав път. Ти какво откри снощи?“
Талбът: „Ще ти кажа, когато пристигнеш. Приготвил съм ти изненада.“
Аз: „Проблем. Гейбриъл е в автобуса.“
Талбът: „Ма… му“.
Аз: „Чакай ме от другата страна на сградата. Ще намеря начин да се измъкна.“
Талбът: „Става.“
Аз: „Каква е изненадата?“
Талбът: „Ще видиш…“
Десет секунди по-късно: „Донеси кола.“
Продължавах да ровя в раницата, когато автобусът спря пред центъра.
— По дяволите — измърморих аз.
— Какво търсиш? — полюбопитства Ейприл.
— Кола — прошепнах аз и вдигнах поглед към Гейбриъл, докато слизаше от автобуса. — Сигурна съм, че в петък го оставих в чантата. Сега обаче не мога да го открия.
— Ами… — Тя дръпна ципа на своята чанта и пъхна вътре ръце. — Само не се сърди. — Извади кола ми — по-точно нещо, което приличаше на моя кол, само че дръжката беше обсипана с яркосини кристалчета и камъни, които наподобяваха диаманти.
— Украсила си го с лъскави камъчета!
— Да… Изненада — подхвърли Ейприл. — Само защото преследваш гнусни твари, не означава, че не можеш да го правиш стилно.
По-късно
Слязохме от автобуса на паркинга, където ни очакваха вановете — всички, с изключение на вана на Талбът. Класът се скупчи около Гейбриъл, който продължаваше да говори за нещо, така че се оказа сравнително лесно, когато прошепнах на Клер и Ейприл, че отивам до тоалетната, и се измъкнах успешно. Влязох в сградата, промъкнах се покрай — рецепционистката и се отправих към изхода от другата страна. Талбът беше спрял вана под огромен дъб на източния паркинг. Обърнах се, за да се уверя, че никой не ме наблюдава, след това се качих.
Той ме посрещна с доволна усмивка.
— По всичко изглежда, че най-сетне влиянието ми си казва думата. Ставаш все по-добра в промъкването.
— Нали е част от работата — отвърнах аз. — Кажи какво откри? Къде е изненадата ми?
— Казах ти, че ще видиш. — Усмивката му стана двойно по-широка от обикновено и той подкара вана към града, в обратната посока на залата по бойни изкуства, където обикновено тренирахме. Опитах се да го разпитам какво се е случило в клуба, след като си тръгнах, но той мълчеше.
— Ще видиш — заяви с напевен глас. Прииска ми се да го ударя, защото сърцето ми тръпнеше от нетърпение.
Талбът спря вана до стар блок близо до библиотека „Тидуел“. Виждах началото на уличката, където спасихме жената от гелала с пистолета.
— Хайде, казвай — подканих го и забарабаних с пръсти по таблото.
— Малко след като си тръгна, дойдоха Кралете. Обикалях след тях из клуба и чух един от тях да казва „Джуд“.
— Наистина ли? — Сърцето ми заблъска. — Как можах да не остана? — Ти какво направи след това?
— Проследих ги дотук — посочи жилищния блок. — Май открихме следа, която ще ни отведе при бандата… и брат ти.
— А ти какво направи? Разпита ли ги?
— Не. Сега ще ги разпитаме.