— Какво? — попита той, напълно объркан. Сигурна съм, че очакваше да се разпищя.
— Няма да можеш да повикаш помощ. — Усетих прилив на сили и настъпих босия му крак. Костите на пръстите изхрущяха под тока ми.
Той изпищя и пусна врата ми. Стиснах ръката му, извих я и го метнах през рамо. Той се тръшна по гръб, а на лицето му се беше изписал шок. Присви очи и изръмжа към мен.
— Стори ми се, че те познавам отнякъде. Ти си киселата мръсница от клуба. — Скочи на крака и се хвърли към мен с протегнати нокти. — Те ли те изпратиха?
Отбих атаката и го ритнах по краката.
— Кой да ме е изпратил? Демонът се блъсна в стената, но се завъртя към мен.
— Казахме им, че искаме да се разкараме, и той каза да се махаме. — Изсмя се.
Блъснах го настрани и вдигнах юмруци, готова да се отбранявам. С едната ръка продължавах да стискам кола.
Той изръмжа към оръжието и замахна към него с ноктестата ръка. Аз отскочих и се отпуснах на пети.
— Въпреки това са те изпратили да ни погнеш, а? — попита, и отново ми се нахвърли. Да не би да говореше за бандата?
Използвах три от новите движения, за да го укротя и обездвижа.
— Те къде са? — попитах и забих коляно в корема му. — Къде е бандата? Как да ги открия? — Ритнах го в корема втори път.
Той се закашля.
— Ти не знаеш ли?
— Кажи ми къде да ги намеря! — Стиснах го за гърлото и го ударих в стената. Вдигнах кола над гърдите му. — Кажи ми къде да открия Кралете на сенките или както там се наричат. Кажи ми и ще ти пощадя живота.
Гаднярът се изсмя. Черна течност се процеждаше от ъгъла на устата му.
— След като искаш да откриеш глутницата, защо не попиташ Пазителя им?
— Какво?
Той се опита да се изсмее отново, но го задуши кашлица. Черна киселина опръска ръката ми, прогори кожата ми, но аз така и не го пуснах.
— Той е съвършеният измамник, нали? Какво ще кажеш? — попита демонът.
— Измамник ли? За кого говориш? Чух остро хрущене зад себе си и когато извърнах леко глава, видях как Талбът нахлува през вратата, размахал меча.
— Тал…
— Грейс, пази се!
Беше късно, защото изгубих концентрация и демонът с жълтите зъби замахна към мен, преди да успея да го спра. Ноктите му раздраха ръката ми. Нададох вой от болка и гняв, когато от раните шурна кръв. Пуснах го и отстъпих. Стиснах ръката си в опит да спра кръвта. Очите му издаваха, че е подивял от миризмата на кръвта ми. Отметна глава назад и ми се нахвърли също като лъв — протегнал нокти, отворил челюсти, готов да убива. Яростта пулсираше във вените ми, сграбчи сърцето ми. Замахнах с ранената ръка и забих кола в гърдите му. Дървото го прониза чак до обсипаната с пъстри камъчета дръжка. Изтеглих кола и черна киселинна кръв шурна от раната. Той се свлече по стената. Черната течност оплеска зелените олющени тапети, докато демонът рухваше на земята, сгърчен, стенещ… най-сетне се отпусна. Възвърнах самообладанието си навреме, за да отскоча, когато той избухна в тлееща локва киселина и дим.
Стиснах почернелия кол толкова силно, че изкуствените кристали се врязаха в дланта ми. Сърцето ми пърхаше като колибри в гърдите, а дъхът ми излизаше толкова бързо, сякаш бях вдигнала високо кръвно.
Отпуснах ръце на коленете и се опитах да си поема дъх, но се задавих от киселинните изпарения, които се вдигаха от локвата, останала след смъртта на демона. Олюлях се назад, усетих, че ми се вие свят, и тъкмо щях да се отпусна и да припадна, когато топли ръце стиснаха раменете ми.
Талбът ме обърна към себе си.
— Направи го, малката! Наистина го направи! Ела, ще празнуваме!
— Какво да празнуваме? Не измъкнах никаква информация от него… Мъртъв е… Провалих се.
— Пет пари не давам за информацията. Ще открием другия, който трябваше да е тук, и ще го накараме да проговори. Трябва да празнуваш, че уби първия си демон. Сега вече си истинска небесна хрътка.
— Така ли?
— Точно така. — Стисна раменете ми. Усмихна ми се и трапчинките му отново се появиха. — Как се чувстваш? Прекрасно е, нали?
Отвъд болката от окървавената ръка се чувствах замаяна, цялата тръпнех — не предполагах, че е възможно да изпитам подобно опиянение.
— Така е. — Поех си дълбоко дъх и щом шокът от стореното премина, осъзнах, че тръпна от удоволствие.
— Знаех си, че ще успееш, малката — Талбът стисна рамото ми.
След като е бил сигурен, че ще се справя сама, защо тогава нахлу? По всяка вероятност се е съмнявал, че ще се справя. Поне му доказах, че греши.
Вдигнах кола в разтрепераната си ръка.
— Наречи ме „малката“ още веднъж и ще нанижа и теб.