— Да отиваме на дивия фестивал.
Разсмях се и за пръв път от дни изпитах щастие. Това беше най-симпатичното нещо, което бях виждала.
— Аз го научих — обади се Чарити и ми подаде кашон, пълен с покривки в оранжево и черно. Тя беше в костюм на ангел с блестящи крила и бяла тога. Една от традициите на семейство Дивайн беше всички да сме с костюми на Хелоуин. Очевидно тази година не бях в настроение за празнуване.
— Нямам костюм — отвърнах, докато те излизаха.
— Намери нещо — подвикна мама. — И не закъснявай с безалкохолните.
След като тя излезе, се опитах да открия кашоните с костюми, но след това си спомних, че почти всички с надпис „Хелоуин“ бяха изпратени на Кейти Симънс за фестивала. След като рових цели двайсет минути, реших да звънна на Ейприл за помощ.
— Много се радвам, че позвъни — отвърна тя, когато влезе в стаята ми с чантичката си с гримове, сак и малка кутия за бижута. — Аз съм ти крайно необходима.
Татко беше в кабинета си и работеше над един господ знае какво, затова реших, че няма да има нищо против, ако поканя приятелка, която можеше да се каже, че ще помогне на мама с фестивала.
— Нищо не разбирам — отвърнах. — Мислех да забода за анцуга два чифта къси чорапи с безопасни и да мина за „лепливото чудовище“.
Ейприл изви очи. Подпря ръка на обгърнатия си от виниловите панталони ханш. Пайетите блестяха на светлината в стаята ми, а косата й беше във формата на откачена скулптура в стила на Лейди Гага. Не можех да си представя колко лак за коса е изхабила.
— На Хелоуин можеш да освободиш вълчицата в теб.
Трепнах, когато чух думите й.
— Не е много разумно.
— Добре де, тогава поне частица от секскотенцето. — Тя отвори сака. — Не се тревожи, аз ще те прикривам. — Извади нещо в червено и синьо. — Работя над този модел вече няколко дни, но когато каза, че вече няма да се правиш на супергерой, реших, че няма да имаш шанс да го облечеш. — Тя ми подаде вързопа и бръкна в чантата си за още нещо.
Вдигнах дрехите — къса, права, карирана синя рокля и червено наметало с качулка. Бях виждала тези дрехи и преди. Бяха на снимка върху скрина й от някакъв маскен бал за бащи и дъщери в началното училище. Това беше единствената снимка на баща й в цялата къща.
— Бях решила да изпиша с камъчета инициалите ти на супергерой на гърба на наметалото, но понеже не бяхме решили нищо, не ги сложих.
— Това да не би да е костюмът ти на Червената шапчица? — попитах аз. — Когато си го обличала, не си ли била на десет? Няма ли да ми е малко малък?
— Именно — ухили се доволно Ейприл.
Просто не разбирам как това момиче успява да ме накара да върша подобни неща. На снимката същата тази рокличка й стигаше до средата на прасеца. Когато я облякох, платът прилепна към гърдите и бедрата ми и едва стигна до средата на бедрата ми. Червеното наметало с качулката стигаше до средата на гърба ми. Ако не беше клинът в ярък цвят, който настоях да сложа, щях да се чувствам полугола.
Ейприл извади маша от сака и придаде на естествено къдравата ми коса „разкошен обем“, както тя се изрази. Но върхът бяха червените ботуши на висок ток, които тя извади от сака. Това бяха същите ботуши, с които едва пристъпвах, докато бяхме в клуба.
Застанах пред огледалото, невярваща на очите си.
— Няма начин да изляза в този вид.
— Напротив, ще излезеш — заяви Ейприл и застана до мен пред огледалото, за да си сложи неприлично дебела очна линия. — Този тоалет е буквално правен за теб. — Тя се наведе към бюрото и пусна молива в чантичката, след това извади две гривни от кутията. — Според теб Гага бяло или жълто злато би сложила? Вдигна двете гривни в различни цветове. Едната беше златна, обсипана с мъниста, а другата познах, защото беше същата, която изгуби в клуба. Образът на Талбът веднага се върна.
— Мислех, че е сребърна.
— А, онези, които продавам, са сребърни. Оригиналът го направих от бяло злато, но той си беше специално за мен. Това му е хубавото да си дизайнер. — Тя бръкна в огромната си кутия за бижута и извади сребърен маншет. — Сложи го. Чудесно допълва тоалета ти. На всяка цена да казваш на всички, които питат, че е от есенната ми колекция. — Врътна се към мен и ми го сложи на китката.
— Съвършено! — писна. — Точно така трябваше да изглеждаш. Невинна и същевременно готова да срита нечий задник. Истинско съчетание от Червената шапчица и Жената чудо.