— Хм. — Огледах се — къса карирана рокля, червено наметало, дълга къдрава коса, ботуши на висок ток, сребърна гривна във формата на маншет. — Тъй като сигурно за последен път ме пускат да изляза от нас, най-добре да бъде с гръм и трясък.
На фестивала
Леле! Трябва да призная, че Даниъл и Кейти бяха надминали себе си в идеите за постери и украса за фестивала. Все едно Тим Бъртън беше пристигнал в Роуз Крест и беше превърнал Мейн Стрийт в декор за някой от филмите си. Всички сергии бяха обгърнати в пъстри платнища, а постерите бяха изписани с патешки букви, които със сигурност бяха дело на Даниъл. Надявах се Кейти да е впрегнала цял комитет да й помага, тъй като той не се мяркаше наоколо. Автомобили, всеки украсен по различен начин, бяха паркирани един зад друг на улицата и от тях се предлагаха или напитки, или храна. Като гледах как са облечени хората, които вече се бяха събрали по тротоара и оглеждаха какво се продава и какви игри се предлагат, изглежда, целият град щеше да дойде за събитието.
Господин Дей беше застанал пред супермаркета, облечен като магазинер от едно време, и раздаваше купони в чест на откриването. Ухили се щастливо, когато двете с Ейприл минахме покрай него с кошниците с лакомства. Магазинът вече беше пълен с клиенти.
Мама беше толкова заета да раздава заповеди на всички, че отначало дори не ме забеляза, а когато най-сетне се усети, двете с Ейприл вече бяхме застанали на сергията с карамелизирани плодове. По изражението й разбрах, че ако не бях заобиколена от половината дами от училищното настоятелство, сигурно щеше да вдигне скандал и да ме изпрати вкъщи. Добре че Емили Елсуърт, която подрусваше бебето си — принцеса на феите — се усмихна и заяви:
— Истинска прелест.
Бе много вероятно това да се отнасяше за бебчо Джеймс във вълчия костюм, който подръпваше роклята ми, докато ме молеше да го занеса до един от автомобилите, за да му купя бонбон.
Поех го с една ръка, след това взех кошница с карамелизирани ябълки в другата.
— Ще заведа Джеймс за бонбони и се надявам по пътя да продам ябълките.
— Благодаря — отвърна мама. Избърса чело с дългия ръкав на кимоното, след това приготви рестото за Амбър Кларк и съпруга й. — Не му давай прекалено много бонбони.
Двамата с Джеймс поехме по улицата.
— Само аз и големият лош вълк — рекох и го пуснах на земята. Той стискаше торбичката за лакомства. Джеймс изръмжа, след това хукна към първия автомобил. Последвах го с кошницата. Спирахме при всяка кола, всеки му се радваше, че бил сладур, а аз успявах да продам по една карамелизирана ябълка за всеки трети бонбон, който той получаваше. Бяха ми останали само шест, когато стигнахме края на Мейн Стрийт. Тъкмо се канехме да пресечем и да се върнем по другия тротоар, когато Чарити и две от приятелките й дотичаха, за да си купят ябълки.
Дадох им три и тъкмо броях парите им, когато Джеймс подръпна роклята ми и ме накара да пресечем улицата за още бонбони. Тогава чух гласът на нова клиентка зад мен.
— По два долара едната — отвърнах аз и върнах три долара на Анджела Ленард.
— Благодаря — усмихна се тя.
— Ами ако поискам цялата кошница? — чух друг глас отзад. Погледнах през рамо и едва не изпуснах кошницата.
— Талбът?
Беше с бархетна риза на жълто и синьо райе, с избелели дънки, а бейзболната шапка я нямаше. Усмихваше се, но зелените му очи ми се сториха сериозни и угрижени.
— Какво правиш тук?
— Просто разглеждам — отвърна той и намигна на Чарити и приятелките й. След това се наведе и прошепна на ухото ми: — Трябва да дойдеш с мен, Грейс, веднага.
— Какво? Не мога. Брат ми е с мен.
Джеймс подръпна ръката ми, посочи, че иска още бонбони, и изръмжа.
— Олеле, боже! — възкликна Мими Дътън. — Много сте готини. Виж, Анджела, това са Червената шапчица, вълкът и дърварят. — Тя посочи Талбът накрая. Той се усмихна. След това наклони глава, сякаш сочеше накъде иска да тръгнем.
— Тръгвай веднага — изрече тихо.
Чарити ме погледна любопитно.
— Къде е Даниъл?
— Не знам.
Талбът хвана ръката ми.
— Извинете, дами — обърна се той към Чарити и приятелките й. — Грейс, имам нужда от помощта ти.
Джеймс се разплака и хукна през улицата. Аз се втурнах след него и го хванах за качулката на вълчия костюм.
— Леле, че си бърза — възкликна Чарити.
Веднага се опомних — нямах намерение да използвам силите си. Поех Джеймс на ръце. Той зарита и заплака за бонбони.
— Чарити, ще го вземеш ли?
— Мама каза, че мога да остана с приятелките си. Не аз съм наказаната.