— Само за малко. — Погледнах Талбът. — Ще се върнем бързо, нали?
— Разбира се — кимна той към Чарити. — Сестра ти ми трябва само за минутка.
— Все тая. — Чарити пое Джеймс от ръцете ми и се остави той да я повлече през улицата към Гейбриъл — облечен като монах — който раздаваше „Сникърс“ от пластмасов бидон.
Измъкнах се зад ъгъла заедно с Талбът, преди Гейбриъл да ме види с него.
— Какво става? — попитах.
Талбът стисна ръката ми.
— Трябва веднага да се махнем оттук — настоя. — И двамата. Веднага.
— Какво? Защо?
— Няма време да ти обяснявам. Трябва да вървим. — Стисна ръката ми над лакътя като в менгеме и ме поведе през паркинга към железарията на Лайман. Там беше пълно с автомобили, но други хора, освен нас не се мяркаха. — Трябва да се махнем оттук, преди да са те открили.
Талбът ме поведе към стария джип, паркиран до друг автомобил под улична лампа. Видях, че отзад е натоварил оборудване за къмпинг. Спрях на място, забих токове в асфалта и дръпнах ръка от неговата.
— Не тръгвам никъде с теб, ако не ми кажеш какво става.
— Идват за теб, Грейс — заяви той. Каза го също като Джуд, когато се обади, за да ме предупреди. — В опасност си. Кралете на сенките идват. Наближават. Не мога да ги спра. Ще преобърнат целия град, докато те намерят. Можем обаче да избягаме. Ще се отдалечим колкото е възможно по-далече и ще се скрием в гората. Не знам. Просто трябва да се махнем.
— Тук ли идват? Тук? Трябва да предупредя семейството си.
— Няма време.
— Оставих сестра си с малкия ни брат, там са и родителите ми. Ами останалите хора от града. Ако Кралете на сенките идват, тогава трябва да предупредя хората. Трябва да намеря Даниъл или татко. — Обърнах се и се канех да затичам.
— Недей!
Талбът се хвърли към мен. Стисна наметалото и ме изтегли назад. Изпуснах кошницата и карамелизираните ябълки се търкулнаха в краката ни.
— Пет пари не давам за тях — отвърна той. — Ти си единствената важна.
— Те са моето семейство! — Как е възможно да не ми позволява да ги предупредя? В никакъв случай нямаше да оставя бебето Джеймс в опасност. Бях му обещала да го пазя. — Няма да ги оставя в опасност.
— Качвай се в проклетия джип — нареди Талбът, прихвана ме през кръста и сребърната ми гривна се впи в кожата му. Понесе ме към автомобила, но преди да направи и крачка, изрева и ме пусна. Погледнах ръката му. Червена ивица, широка колкото гривната, се беше отпечатала на дланта му и вече се вдигаше мехур. Среброто го беше изгорило.
— Тал? — Отстъпих крачка назад. А пък аз си мислех, че той е като мен, че е урбат, който все още не е претърпял трансформация. Сега вече беше ясно, че не е така. Талбът погледна ръката си, след това погледна и мен. Очите му блестяха на светлината на уличните лампи. От гърлото му излезе тихо ръмжене.
— Качи се в джипа, Грейс. Не искам да те наранявам. Отстъпих още една крачка. Токът ми се подхлъзна на чакъла.
— Какво става? Кой си ти?
— Човек, на когото не можеш да имаш доверие — прозвуча познат глас. Завъртях се и останах загледана във висок, широкоплещест младеж, който се показа между два вана. Изглеждаше толкова различен, същевременно толкова познат. Късата му коса вече бе стигнала до брадичката, а по обикновено гладкото му лице сега се виждаше тридневна брада. Тя му придаваше вид на подивял домашен любимец.
— Джуд?
Талбът неочаквано изруга и стисна рамото ми със здравата си ръка.
— Трябва да вървим, веднага!
— Дръпни се от него, Грейс. — Брат ми протегна ръка към мен. — Отдръпни се колкото е възможно по-далече от Талбът.
— Вие двамата познавате ли се? — вдигнах поглед към Талбът, който се беше снишил и оголил зъби. Ръмжеше. Приличаше на вълк, който се опитва да прогони натрапник от плячката си.
— Нали каза, че не се познавате? — Не го слушай какви ги приказва — изръмжа Талбът.
Джуд се разсмя.
— Талбът лъже, Грейс. Това му е специалитетът. Кара те да мислиш, че можеш да му имаш доверие, но всъщност не е така.
Значи Джуд ме беше предупреждавал за Талбът, когато се обади. Как бе възможно?
— Той е съвършеният измамник — заяви Джуд.
В този момент си спомних какво каза гелалът тъкмо преди… преди Талбът да нахлуе в стаята и да го прекъсне. „След като искаш да откриеш глутницата, защо не попиташ Пазителя им? Той е съвършеният измамник, нали?“
Съвършеният измамник. Значи мошеник. Ами какво означаваше Пазител? Бях чувала тази дума и преди. Гейбриъл я употреби. Пазителят беше заместникът на водача на глутницата.