Имах чувството, че ме е понесла вълна.
— Ти си един от тях — обърнах се към Талбът. — Ти си един от Кралете на сенките. — Опитах се да се изтръгна от ръката му, но той не ме пусна.
— Качвай се! — Блъсна ме във вратата. — Трябва да тръгваме веднага, преди останалите…
Вой разцепи нощта — бяха няколко. Талбът се огледа неспокойно, за да открие откъде идва воят. Поотпусна ръката ми.
— Грейси, ела насам! — провикна се Джуд.
Ритнах Талбът с острия ток, изтръгнах се от ръката му и затичах към брат си. Джуд ме прегърна бързо, след това отвори вратата на единия Ван и ме натика вътре.
— Тук ще бъдеш в безопасност — заяви и затвори вратата след мен.
На предната седалка имаше двама непознати. Не им обърнах внимание, докато пропълзявах към задния прозорец. Надигнах глава тъкмо когато четирима се появиха изневиделица и нападнаха Талбът. Той замахна към един от тях, след това изчезна от погледа ми, когато четиримата му се нахвърлиха едновременно. Чух вик на болка. Смъкнах се от прозореца. Няколко секунди по-късно вратата на вана се отвори. Джуд се качи. Последваха го други двама, които влачеха безжизненото тяло на Талбът. Хвърлиха го на пода на вана. Очите му бяха затворени. От рана на главата му се процеждаше кръв. Знаех, че трябва да се страхувам от него, въпреки това се разтревожих заради едва доловимото му дишане.
— Какво ще правите с него? — попитах Джуд. — Какво става?
— Ще го заведем на предводителя. — Той ритна отпуснатото тяло на Талбът. След това ме погледна и очите му заблестяха. — Заедно с теб, малка сестричке.
— Какво?
Един от типовете, които внесоха Талбът, се спусна към мен. Опитах се да се отдръпна, но нямаше накъде да се свия. Стисна ме за гърлото и последното, което запомних бяха буквите К и С, татуирани върху кокалчетата, защото след това стовари юмрук в челото ми и ми причерня.
Двайсет и трета глава.
Бърлогата на звяра
В коридор обгърнат от непрогледен мрак
Събудих се с пулсираща от болка глава и ми се стори, че ме носят някъде — пренасяха ме на ръце като кученце. Но пък така беше по-добре, отколкото да ме влачат като Талбът по циментовия под. От тихите стенания, които той издаваше, ставаше ясно, че е в полусъзнание. Само че не беше достатъчно на себе си, за да излекува раните си, тъй като кръвта продължаваше да се процежда от раната на челото, съсирваше се на веждите и капеше в очите. Не знам защо се притесних, че никой не избърсва кръвта от лицето му. Все още ми се виеше свят, а когато се опитах да вдигна ръце, за да пригладя косата си, разбрах, че ръцете ми са вързани на гърба, опитах се да раздвижа крака, но те също бяха вързани. Понечих да се отскубна от ръцете, които ме държаха, но това ги предизвика да ме стиснат по-силно — не се отнасяха внимателно с мен, беше очевидно, че съм пленница. Отнякъде наблизо се чуваха тиха музика и гласове. Опитах се да изкрещя, но езикът ми беше подпухнал и неподвижен. Усетих вкус на кръв. Сигурно си бях прехапала езика, когато гелалът ме удари. Дори с изранен език, пак усещах възкиселия вкус на гелала, ясната кучешка миризма и вонята на акх, смърдеше толкова гадно, че едва не прехапах език отново.
Вместо това събрах човешките си сили и изпищях. Писъкът ми отекна. Когато не ми останаха сили, чух единият от мъжете да се смее.
— Няма да те чуят, докато свири музика — обясни Джуд. Едва сега разбрах, че той ме носи. — А дори да те чуят, на никого не му пука. Кралете на сенките притежават това място.
— Къде сме?
Джуд не отговори. Очевидно бяхме под земята. Познах по тежкия въздух и липсата на естествена светлина. Няколко голи крушки висяха от тавана и хвърляха зловещи сенки по стените на коридора. Завихме и музиката заглъхна. След това минахме през една врата и влязохме в товарен асансьор. Това склад ли беше?
Асансьорът се разтресе и тръгна нагоре. Отвори се врата, подобна на порта, и Джуд ме изнесе. Тук се дишаше по-леко, но пък миришеше по-лошо. Примигнах заради ярката флуоресцентна светлина и се опитах да опозная звуците и обстановката. Над нас се виждаше стълбище и докато Джуд ме носеше, вдигнах поглед и разбрах, че стълбите водят към балкон и офис с тъмни стъкла.
Пред мен се виждаше просторна стая, очевидно част от склад, макар да приличаше на зала в студентско общежитие. В средата на стаята нямаше нищо, освен плазмен телевизор колкото камион. Около него бяха поставени канапета и безформени крушовидни фотьойли. Наблизо се виждаше маса за билярд, а на отсрещната стена бяха монтирани рафтове. Бяха на четири нива по пет рафта един до друг, всеки покрит с тънък матрак и одеяло — сякаш някой ги използваше за легла.