Най-голямата изненада беше присъствието на петнайсетината тийнейджъри, насядали по канапетата и фотьойлите, излегнали се по наровете, задълбочени в игра на билярд. Един от тях беше геймърът, който се сби с Тайлър заради видеоиграта в „Депото“. Най-вероятно той го беше убил.
Джуд изкрещя нещо, което прозвуча като команда, и всички в стаята зарязаха заниманията си и наскачаха. Застанаха мирно, също като войници, чийто капитан е влязъл в казармата.
Вълчите ми сетива вече потръпваха, тялото ми вибрираше от лошо предчувствие, докато оглеждах момчетата. Поне четирима бяха акх — личеше по ноктестите им пръсти — а ако можех да съдя по миризмата, поне петима бяха гелал. Останалите шестима сигурно бяха урбат.
Готово. Бях открила бандата, само че не и по начина, по който очаквах.
Бях затворничка в леговището на Кралете на сенките.
Повечето момчета бяха застанали неподвижно като огромни татуирани дъски, навели глави. Други се стреснаха, когато видяха как гелалът влачи Талбът към средата на помещението. Най-дребното от момчетата, което играеше видеоигра на широкоекранен телевизор, едва ли беше на повече от четиринайсет. За момент погледите ни се срещнаха, той не успя да прикрие любопитството си, но щом Джуд му изръмжа, извърна очи.
Джуд ме пренесе до средата на стаята и ме стовари безцеремонно на пода. Тупнах тежко до Талбът, който беше коленичил с толкова ниско наведена глава, че почти докосваше пода.
Върнахме се, Бащице — изкрещя Джуд към балкона над склада. — Получи се точно както предполагах. Талбът й помагаше да избяга.
Извърнах се към Талбът, тъй като не исках да изпускам от поглед балкона. Нима той наистина се беше опитал да ми помогне?
Раменете му увиснаха, но след това той вирна брадичка към балкона. Раната на челото му най-сетне беше заздравяла.
— Джуд греши — провикна се той към невидимия. — Водех ти момичето. Заради намесата на Джуд едва не я изпуснахме. — Той се изправи на колене. — Никога не бих те подвел, Бащице. Служих ти вярно месеци наред. Наблюдавах момичето седмици, както нареди. Сам организирах всичко. Тя беше точно, където трябваше. — Вдигна гордо глава. — Аз съм твоят Пазител — най-довереният ти човек. Нима е възможно едно момиче без всякаква стойност да промени това? То не означава нищичко за мен.
Думите му ме прогаряха. И без това нещата вървяха зле, но да науча какво е било истинското му отношение към мен, беше като прясна рана. Единственото, което ме обърка повече от предателството на Талбът беше участието на Джуд във всичко това. Мислех, че брат ми е пленник на бандата, че е принуден да върши какво ли не против волята си. Само че ако можех да вярвам на очите си, Джуд съвсем не беше затворник. Талбът беше заместникът на предводителя, но Джуд определено имаше влияние и контролираше останалите. Можех ли да се надявам, че той просто изчаква, за да използва влиянието си и да ми помогне да избягам?
— Талбът лъже — заяви Джуд пред човека, за когото предполагах, че е на балкона. — Той държи на нея. Двамата имаха намерение да избягат заедно.
— Онова, което Джуд ме чу да казвам, беше планът ми да накарам момичето да ми се довери. Щеше да се получи, ако той не се беше появил и не оплеска всичко. Няма нужда някой да преиначава онова, което се опитвам да направя. Обърна се и изгледа злобно брат ми. — Прецака всичко, а? Направи ли си труд да оставиш следи?
Джуд отвърна с не по-малко злобен поглед:
— Естествено.
— Достатъчно — изръмжа глас над нас, който отекна в целия склад. От нещо в този глас ми се прииска да потъна в земята. Почувствах се гола, разкъсана. — Талбът е свободен. Джуд, заведи момичето в стаята. След това ела да обсъдим намесата ти. Джуд сведе глава като виновно пале.
— Добре, Бащице.
Талбът се подсмихна на Джуд, когато двамата гелал пристъпиха напред, за да прережат вървите на китките и глезените му. Той стана и се протегна, след това се обърна към тийнейджърите, които продължаваха да ни зяпат като омагьосани.
— Казвам да празнуваме — заговори той на момчетата. — Да вървим в клуба.
— Ама ти никога не ни пускаш — оплака се най-малкият, гласът му беше с типичното за пубертета звучене. Явно беше най-малкият от тримата.
— Значи днес извади късмет, Райън. За известно време ще се изнесем. — Погледна ме за пръв път, откакто потеглихме от Роуз Крест. В очите му нямаше и следа от чувство. — Трябва да се уверим, че имаме предостатъчно възможности. — Погледна Джуд. — Какво чакаш, момче? Чу Бащицата. Отведи я в стаята.