Мина час — поне така ми се стори — или няколко минути. Доколкото виждах, складът беше празен. Шумовете на улицата изчезнаха и нощният мрак се сгъсти. Притиснатата ми ръка беше изтръпнала и аз не знаех колко време ще издържа без чувствителност.
Изминаха още няколко минути, след това чух вратата на стаята да се отваря. Извих глава по посока на шума. Очаквах да видя Джуд или Талбът, които идват да проверят какво правя, но останах шокирана, когато видях двамата новодошли. Единият беше облечен в кафява роба с качулка, а другият беше Даниъл.
— Грейси — промълви той и се втурна към мен.
— Бягайте! — прошепнах аз. — Това е капан. Махайте се!
— Знам. Открихме те твърде лесно. Въпреки това трябваше да опитаме. — Той изправи стола, дръпна въжетата, но те не поддадоха.
Мъжът с качулката прерови чекмеджетата под плота. Извади нож със сериен номер и пристъпи към нас. Отметна качулката и подаде ножа на Даниъл.
— Гейбриъл? — погледнах Даниъл, докато той режеше въжетата. — Какво, по дяволите, става тук? — Не че не бях благодарна за помощта, просто останах изненадана, тъй като напоследък отношенията ни не бяха блестящи.
— Гейбриъл те проследи дотук.
Майка ти се разтревожи, тъй като не успя да те открие — обясни Гейбриъл, докато освобождаваше краката ми. — След това сестра ти разказа как си тръгнала от Мейн Стрийт с някакво момче. Открих кошницата ти на паркинг зад железарията и те проследих дотук. Веднага след това повиках Даниъл.
— Добре че вече бях тръгнал към къщи — обясни той. — Не бях далече от града. — Той преряза и последното въже и ме изтегли от стола.
— Откри ли онова, което търсеше? — попитах.
— Не — Той приглади косата ми. — Затова пък открих каквото трябваше.
За момент се изгубих в тъмните му очи.
— Трябва да вървим — подкани ни Гейбриъл.
— Добре. — Даниъл смъкна въжето от китките ми, след това сплете пръсти с моите. — Стой близо до мен. Влязохме през вход в „Депото“. Има подземен коридор, който свързва двете сгради.
— Значи това е складът до клуба.
Той кимна.
— Готова ли си? Ще тичаме.
Протегнах ръце и крака, доволна, че най-сетне настъпи облекчение.
— Сигурно ни чакат.
— Сега ще разберем. Гейбриъл излезе пръв.
Двамата с Даниъл го последвахме, стиснали ръце. Придържахме се към стените, оглеждахме склада. Изглеждаше тихо. Жилищните помещения бяха празни. Вдигнах поглед към балкона и тъмните прозорци на втория етаж. По нищо не личеше да има някого.
Даниъл стисна ръката ми.
— Има още един изход. Изглежда има катинар, но тримата заедно можем да го счупим. Не искам да рискувам по коридора. Твърде тесен е.
— Става — съгласи се Даниъл.
— Готови ли сте? Хайде.
Даниъл се втурна към вратата, а аз затичах след него. Гейбриъл ни следваше. Когато стигнахме пред вратата, складът изглеждаше все така празен, както преди. Дали щяхме да успеем да се измъкнем? Даниъл се опита да разбие заключалката. Металната халка не поддаде. Той поклати глава.
— Грейс, можеш ли?
Усетих вибрация под токовете на ботушите си. Някъде в сградата ставаше нещо. Освободих силата в ръката си, стиснах катинара иго дръпнах. Той остана в ръката ми. След това зад нас се понесе дрънчене. Даниъл протегна ръка към дръжката на вратата, а аз се обърнах в мига, в който вратата на товарния асансьор се вдигна и отвътре, наизскачаха момчета, които се втурнаха към нас. Изглежда, вратата беше заключена от външната страна. Не искаше да се отвори. Даниъл я изрита, но в същия момент някой се метна върху него и го изтегли назад. Чух вика на Гейбриъл. Друг сграбчи мен. Помня писъците. Помня как се опитвах да се бия. Преди да осъзная какво става, ме сграбчиха трима, които ме завлякоха настрани от вратата. Джуд водеше глутницата, докато нас с Даниъл и Гейбриъл ни влачеха по стълбите към тъмната горна стая. Изглежда, навремето тук е имало просторен офис, но сега беше обзаведен като луксозна хотелска стая от викторианската епоха. Плътни плюшени завеси покриваха прозорците, които гледаха към първия етаж на склада. Огромен гардероб имаше в единия край, а единствената светлина идваше от десетина трепкащи свещи върху масичка с богата резба. В средата имаше огромно легло с балдахин, покрито с плътна кадифена кувертюра и възглавници. Момчетата долу спяха върху старите рафтове на склада, също както в казарма, докато онзи, който се беше настанил в тази стая, очевидно много държеше на удобствата си.
Талбът беше застанал край една от колоните на леглото и аз реших, че стаята е негова, докато не насочих вниманието си към тъмна ниша. Джуд сведе глава и застана до Талбът.