— Ти ме нарани повече от това изгаряне. — Дръпна гривната от китката ми и я запокити настрани. Тръсна глава, когато на пръстите му се появиха мехури.
— Обичам те — прошепнах аз. — Аз съм ти сестра. Искам да те заведа у дома.
Джуд най-сетне ме погледна в очите. Отначало в неговите проблеснаха сребърни искри, но след това се превърнаха във виолетови, също като моите. Брат ми наистина беше някъде там.
— Просто гледай да няма повече такива изпълнения и всичко ще бъде наред — прошепна. Той иска Даниъл.
— Чувам ви — обади се Кейлеб. — Нали се сещате, че имам супер слух?
— Извинявай, Бащице. — Джуд наведе глава и отстъпи настрани, когато Кейлеб се приближи.
Изгорялото петно на скулата му беше понамаляло, но все още беше яркорозово. Той се подсмихна и ме подмина, за да пристъпи пред Гейбриъл, пазен от един човек.
— Впечатлен съм — призна той. — Заложих капан за един досадник, а се хванаха двама. Заслужаваш да видиш какво ще направя, защото цялата работа опира до теб и глутницата ти.
— Какво искаш да кажеш? — попита Гейбриъл. Кривата усмивка на Кейлеб затрепка по устните му.
— И двамата знаем, че Сърхан умира. Когато най-сетне умре, ще дойда за церемонията на предизвикателството.
— Ти не си достатъчно вълк, за да се появиш сам — възрази Гейбриъл. Разбрах, че блъфира. — Не се прояви и като вълк, за да убиеш лично Сърхан. Накара смотаните си приятелчета да го сторят и те благополучно убиха Рейчъл. Глутницата не прощава лесно.
— Много повече вълк съм от теб — заяви Кейлеб. — Ти си седиш в планината и учиш върколаците как да се опълчват на природата си, да живеят мирно. Трябва да ти благодарят, защото няма да са готови за битката, която им готвя. Както видя, вече си имам своя глутница. Заедно с момчетата ще дойдем на церемонията и ще поемем властта. Събрали сме достатъчно мангизи, за да подкупим останалите, които са готови да те предизвикат, и сме достатъчно силни, за да се преборим с всеки. Ще се изплюя върху трупа на Сърхан, преди да го спуснат в земята. Ще притежавам всичко онова, което трябваше да стане мое преди години. А най-хубавото е, че ти ще гледаш отстрани и няма да направиш нищичко?
Гейбриъл не отговори. Просто погледна Кейлеб, сякаш думите му никак не го бяха трогнали. Значи страховете ми се оправдаха. Кейлеб искаше да завземе властта в глутницата на Сърхан, а Гейбриъл нямаше да направи нищо, за да го спре. След като Кейлеб можеше да сложи града на колене и да всели страх като водач на Кралете на сенките, какво ли щеше да се случи, ако станеше предводител на най-силната глутница в страната?
Жеводан щеше да се повтори.
Очите му заблестяха доволно при мълчанието на Гейбриъл.
— Страхливец — рече той и удари Гейбриъл по челото с юмрук.
Гейбриъл изстена. Подвели очи и се свлече на земята. Кралете на сенките очевидно добре се справяха, когато се налагаше да повалят някого с един удар. Питах се дали така бяха извършвали многобройните си престъпления, без да оставят свидетели.
— Сега трябва да се погрижа за още нещо. — Кейлеб се обърна, ухилен като чакал, и пристъпи към Даниъл. — Мислех, че си се разкарал завинаги, докато Джуд не ми каза къде да те открия — изръмжа той. — Изненадах се, че си се върнал. Когато заминах с майка ти, чух, че си се махнал. След това просто изчезна от лицето на земята. Как само се надявах да си мъртъв. Така поне казах на майка ти.
Даниъл трепна, когато чу за майка си. Бяха минали четири години, откакто тя бе избрала Кейлеб пред него.
— Тя къде е? Сигурно я държиш някъде на каишка.
— Убих я. — Баща му извади къс нож от калъф на колана. — С това.
— Какво? — Даниъл се опита да се освободи. Все казваше, че нямал истинска майка, но аз знаех, че държи на нея.
— Не спираше да мърмори, че искала да се върне за теб. Затова й казах, че си мъртъв. Тя само се ядоса още повече. Не млъкваше, затова я наръгах. Може да се каже, че вината за смъртта й е твоя.
Ноздрите на Даниъл се разшириха.
— След като не си искал да ме откриваш, откъде се взе това неочаквано желание? Предполагам капанът беше за мен.
— Точно така — отвърна Кейлеб. — Радвам се, че приятелят ти ни каза къде да те открием. Спести ми досадата да те търся сам, и то преди церемонията. Джуд ми се стори познат, когато Талбът го доведе при нас. Живееше по улиците като някой помияр. Така беше с повечето от момчетата ми. Хубавото на тези отчаяни тийнейджъри е, че лесно мога да доминирам над тях. Казваш им, че вече са част от семейство, и те са готови да правят каквото им наредиш. Така и не разбрах кой всъщност е Джуд, докато една вечер той не реши да ни позабавлява с историята как станал върколак. Изглежда, сестричката Грейс и гаджето й Даниъл имали нещо общо с цялата работа. Можете ли да си представите колко се изкефих на разказа му и колко ми се прииска да разбера още нещо? Той се опита да избяга, когато разбра кой съм и какво искам. Само че аз му помогнах да разбере, че имаме обща съдба. И двамата бяхме предадени от семействата си. Сърхан предпочиташе да остави глутницата си в ръцете на страхливци като Гейбриъл, вместо да я ръководя, както беше редно. А пък семейството на Джуд е предпочело помияра на съседите пред собствения си син. Щом разбрахме каква е истината, беше само въпрос на време да заложим капана.