Всички от глутницата на Кейлеб бяха голи до кръста. Не знаех защо. Може би просто искаха да покажат внушителните си мускули, татуировките на Крале по раменете и бицепсите. Трима се отправиха към мен, а трима други се насочиха към Даниъл. Последните двама дръпнаха Гейбриъл от мястото, на което лежеше. Един отключи веригите ми, докато другите двама ме изправиха на крака. Ритах и се мятах, както и Даниъл, докато Гейбриъл не се противеше, докато го извличаха от подобната на тъмница стая. Качиха ни по стълбите. Отпуснах се и отказах да помръдна с надеждата по този начин да разсея останалите, но едно от момчетата ме грабна и ме метна на гръб. Виждах издутите на гърба мускули, въпреки това знаех къде е уязвим. Тъкмо се канех да забия юмруци в бъбреците му, когато един друг стисна ръцете ми като в менгеме. Гелал, реших аз, след като го огледах. Този можех да убия, ако се наложеше. Само че другият, който ме носеше, сигурно беше урбат. Смърдеше на бясно куче. На последното стъпало ме свали и ме хвърли на земята. Без колебание скочих на крака, но в същия момент другите двама ме сграбчиха. Джуд наблюдаваше какво става, без да трепне. Кейлеб излезе от стаята и ни посрещна на балкона над склада. Зловеща усмивка се беше появила на лицето му.
— Надявам се двамата да сте се насладили на времето си заедно, защото на нас ни беше безкрайно забавно да ви наблюдаваме.
Единият от типовете, които ме държаха, се изсмя.
Охранителните камери. Разбира се, че са ни гледали.
— Много трогателно беше да ви наблюдаваме как дрънкате за истинска любов и разни подобни дивотии. Май трябваше да ви отпуснем веригите. Някои от нас се надяваха да видят нещо повече, не само целувки. — Огледа ме и ми се догади. Погледът му пропълзя по краката ми и ми се прииска роклята ми да беше поне десет сантиметра по-дълга. — Така пък ще мога лично да проуча непознатата територия.
Други трима се изхилиха. Смехът им прозвуча като вой на болни хиени.
Даниъл се опита да се освободи.
— Да не си посмял да я пипнеш! — изкрещя той на баща си.
— О, не се притеснявай. Ще бъдем много нежни — отначало. От доста време в дома ни не е влизало момиченце.
— Може би, защото не живеят дълго, след като сложите лапи върху тях — изръмжа Талбът от сенките зад Кейлеб. Забелязах го за пръв път. Ръцете му бяха вързани. Пазеха го двама от акх. Последния път, когато видях Талбът, той пазеше на вратата. Защо го бяха вързали?
— Затова не исках да ти я доведа — обясни Талбът. — Не я заслужаваш.
Водачът щракна с дългите си пръсти и един от пазачите на Талбът го удари в корема. Талбът се преви и се разкашля.
— Талбът трябваше да те убеди да се присъединиш към нас. Обикновено притежава талант за подобни задачи. Очевидно ти си му оказала повече влияние, отколкото той на теб. Тъкмо затова реших да изчакам до сутринта, за да се заема лично с преобразяването ти. Не само че очакването е един от най-хубавите моменти от играта, ами исках да проверя кой ми е все още верен. Очаквах един от тях да се опита да те освободи снощи, само че дебнех брат ти, не ми мина през ум, че ще бъде заместникът ми.
Значи затова Талбът беше вързан. Опитал се е да ни освободи. Значи през нощта не ми се беше сторило, че пред вратата става нещо. А собственият ми брат беше застанал до Кейлеб, свободен, незаинтересован, без желание да направи каквото и да било. Изглежда бях сбъркала и само се залъгвах, че у него има нещо добро.
— У теб има нещо специално. — Кейлеб пристъпи по-близо и аз усетих мириса на алкохол и вълк. Погали ме с пръст по бузата, след това се спря на вената, която пулсираше на врата ми. — Будиш преданост на най-невероятни места. Прав бях, като те избрах. От теб ще излезе съвършената женска на предводителя, след като ми станеш партньорка.
— Няма да стане — отвърнах аз убедено, сякаш споменавах научен факт. Нямаше да му доставя удоволствие, като му отговоря гневно или уплашено. Щях да бъде мъртва, преди да му позволя да ме докосне. — А и ти не си истински предводител, докато Даниъл е.
Или поне беше. Едва сега разбрах. Значи затова баща му беше положил толкова усилия да го открие и да го убие преди церемонията. Поради същата причина беше мразил сина си още мига, в който беше роден. Даниъл беше роден с качествата на истински водач на глутница. За него говореше Гейбриъл, когато каза, че имало друг истински предводител след Сърхан — само че той не беше сигурен дали Даниъл все още притежава същия потенциал, след като беше излекуван… или просто всичко беше твърде объркано. Само че Кейлеб нямаше никакво намерение да рискува. Ако Даниъл беше истински предводител, значи той беше единственият, който можеше да попречи на стария Калби да узурпира глутницата на Сърхан.