— Аз нямаше да настоявам, сър — възкликна с жар професор Съмърли, — освен ако през Атлантика нямаше никакъв друг кораб!
Челинджър махна с голямата си космата ръка, сякаш да го отпъди.
— Сигурен съм, че здравият ви разум ще одобри моите съображения. По-добре беше да запазя свободата на действията си и да се появя едва в момента, когато моето присъствие стане необходимо. Този момент настъпи; Съдбата ви е в сигурни ръце. Вие ще успеете да стигнете до предназначението си. Отсега ръководството на експедицията поемам аз. Ще ви помоля да привършите приготовленията си тази нощ, за да можем да тръгнем рано сутринта. Моето време е ценно, а същото може да се каже, несъмнено в по-малка степен, за вашето. Затова предлагам да действуваме колкото може по-бързо, докато ви покажа това, което сте дошли да видите.
Лорд Джон Рокстън беше наел голям парен катер — „Есмералда“, с който трябваше да пътуваме нагоре по реката. Годишното време нямаше никакво значение за успеха на експедицията, тъй като тук температурата и лете, и зиме се движи от двадесет и пет до тридесет градуса. С влагата обаче е иначе. От декември до май е дъждовният период. Реката бавно се издига, додето достигне около четиридесет фута над обичайното ниво. Тя излиза от бреговете си, разлива се в обширни лагуни и образува голям район, наричан тук Гапо, който в по-голямата си част е твърде блатист за пешеходци и твърде плитък за плаване. Около юли водите започват да спадат и през октомври или ноември са най-ниски. Така че нашата експедиция съвпадна с времето на сухия сезон, когато голямата река и притоците й бяха повече или по-малко в нормално състояние.
Течението на Амазонка е бавно, тъй като наклонът е не по-голям от осем инча на миля. Не мога да си представя друга река, по-удобна за плаване. Тук преобладават югоизточните ветрове и платноходите се изкачват чак до перуанската граница, а на връщане се спускат по течението. Що се отнася до нашата „Есмералда“, нейните отлични машини се справяха леко с ленивото течение и ние напредвахме с такава бързина, сякаш плавахме по неподвижно езеро. Три дни се движехме на северозапад към горните части на реката, която дори тук, на хиляди мили от устието си, беше все още толкова широка, че от средата й двата бряга, приличаха на бледи сенки върху далечния хоризонт. На четвъртия ден свърнахме в един приток, който в устието си почти не отстъпваше по Ширина на Амазонка, но скоро започна бързо да се стеснява. След още два дни доплувахме до едно индианско село, където професорът настоя да слезем и да изпратим „Есмералда“ обратно в Манаос. Скоро щели да започнат прагове, обясни той, и по-нататъшната й употреба щяла да бъде невъзможна. После добави под секрет, че сме се приближили до дверите на неизвестната страна и че колкото по-малко хора са посветени в нашата тайна, толкова по-добре. Затова той поиска всеки от нас да даде честна дума, че няма да публикува или да разгласява каквито и да било точни сведения за географското положение на местата, през които пътуваме, и накара всички слуги да се закълнат тържествено, че ще съблюдават тайната. Всичко това ме принуждава да бъда сдържан в повествованието си и трябва да предупредя читателите, че ако дам някакви карти и диаграми, съотношението на местата в тях може да бъде вярно, но координатите им ще бъдат внимателно разместени, така че в никакъв случай не ще могат да се използуват за пътеводители към тази страна. Може би причините за дискретността на професор Челинджър бяха основателни, а може би не, но ние нямахме друг избор, освен да ги приемем, защото той беше готов по-скоро да изостави цялата експедиция, отколкото да промени поставените условия.
На втори август ние се разделихме с „Есмералда“ и с това прекъснахме последната си връзка с външния свят. Оттогава минаха четири дни, през които наехме от индианците две големи канута, направени от толкова лек материал (кожи върху бамбуков скелет), че можеха да се пренасят през всякакви препятствия. Натоварихме в тях цялото си имущество и спазарихме още двама индианци-гребци — Атака и Упету. Те бяха същите, които са придружавали професор Челинджър в предишното му пътешествие. И двамата изглеждаха ужасени от перспективата да повторят същото пътуване, но в тези краища вождът има патриархална власт и ако по негово мнение сделката е добра, членовете на племето нямат думата.
И така, утре ние потъваме в неизвестното. Тези бележки изпращам с кану по реката и може би те ще бъдат последната ми дума за онези, които се интересуват от участта ни.
Както се условихме, аз ги изпращам на вас, скъпи господин Макардъл. По свое усмотрение можете да ги съкращавате, да ги поправяте и въобще да правите с тях, каквото пожелаете. Независимо от упорития скептицизъм на професор Съмърли увереното държане на професор Челинджър ми дава основание да мисля, че нашият водач ще потвърди своите изявления и че ние сме наистина в навечерието на най-забележителни събития.