На сутринта, след скромната закуска, състояща се от кафе и маниока — налагаше се да пестим припасите, — ние се събрахме на военен съвет, за да обсъдим най-добрия начин за изкачването на платото.
Челинджър председателствуваше съвета с такава тържественост, сякаш беше върховен съдия. Представете си го как седи върху един камък, килнал на тила си смешната хлапашка сламена шапка, и докато надменните му очи властвуват над нас изпод отпуснатите му клепачи, а голямата му черна брада се полюшва при всяка дума, той говори разпалено за сегашното ни положение и бъдещите ни планове.
Под него ще видите и нас тримата — мен, с лице, обгорено от слънцето, млад и укрепнал след похода ни под открито небе; Съмърли, захапал вечната си лула, сериозен, но все още със скептичен израз; лорд Джон, тънък и остър като ръба на бръснач, облегнал на карабината гъвкавото си стройно тяло и вперил орловите си очи в оратора. Зад нас бяха застанали двамата мургави метиси и малката групичка на индианците, а пред нас и над нас се извисяваха огромните червени ребрести скали, които ни отделяха от целта ни.
" — Не е нужно да ви убеждавам — започна водачът ни, че по време на първото си посещение опитах всички начини за изкачване на платото, а аз съм добър алпинист и затова не мисля, че там, където не успях, някой друг би могъл да успее. Тогава не носех никакви катерачески приспособления, но този път се погрижих да ги взема. Сигурен съм, че с тяхна помощ ще мога да се добера до върха на онази самотна канара. Тъй като скалната верига е извита навън, безсмислено е да се мъчим да се катерим по нея. Миналия път наближаването на дъждовния сезон и изразходването на припасите ме принудиха да бързам. Затова през ограниченото време, с което разполагах, успях да огледам само около шест мили от скалата на изток оттук, но не намерих подходящо място за изкачване. Какво да предприемем сега?
— Струва ми се, че има само едно разумно решение — каза професор Съмърли. — Щом вие сте проучили източната част от основата на скалата, ние трябва да тръгнем в обратна посока и да потърсим място, подходящо за изкачване.
— Правилно — подкрепи го лорд Джон. — По всичко личи, че платото не е много голямо и ако го обиколим, ние ще намерим това, което търсим, или ще се върнем в изходната точка.
— Вече обясних на нашия млад приятел — каза Челинджър. (той винаги говори за мен като за десетгодишен ученик), — че е изключено да намерим лек път нагоре по простата причина, че ако съществуваше такъв, платото не би било изолирано и на него не биха се запазили условията, които нарушават общите закони на биологията. Все пак допускам, че е твърде възможно да има места, достъпни за опитния алпинист, но не и за тромаво, тежко животно. Уверен съм, че има поне едно такова място.
— Откъде знаете, сър? — попита остро Съмърли.
— Моят предшественик, американецът Мейпъл Хуайт, все пак е успял да се изкачи. Как иначе би могъл да види чудовището, което е скицирал в бележника си?
— Правите изводи от неща, които не са доказани — упорствуваше Съмърли. — Признавам, че вашето плато съществува, защото го видях, но още не съм убеден, че върху него има живот.
— Дали признавате, или не признавате нещо, това, сър, не е от голямо значение. Впрочем радостен съм, че платото Само се наложи на вашето съзнание. — Той вдигна глава и за всеобщо учудване скочи от камъка и като хвана Съмърли за врата, обърна лицето му нагоре.
— Е, сър! — извика той, прегракнал от вълнение. — Убедихте ли се сега, че на платото има живот?
Вече споменах за широката зелена дантела над ръба на скалата. От нея се беше показало някакво блестящо същество. То бавно се плъзгаше напред и надвисваше над пропастта. Беше много голяма змия с особена, плоска глава, подобна на лопата. За миг тя се залюля и потрепера над нас. Утринното слънце блестеше по гладките й лъскави извивки. После бавно се плъзна назад и изчезна.
Съмърли беше толкова увлечен, че дори не се опита да се съпротивява, когато Челинджър обърна главата му нагоре. Сега той отблъсна своя колега и отново прие достоен вид.
— Ще ви бъда благодарен, професор Челинджър — каза той, — ако намерите начин да правите бележките, които ви хрумват, без да ме хващате за гушата. Струва ми се, че такава волност не е оправдана дори от появяването на един обикновен скален питон.
— Но все пак на платото има живот — отвърна победоносно неговият колега. — А сега, след като ви дадох толкова нагледно потвърждение за този важен извод, че едва ли някой би го оспорил, колкото и да е предубеден или тъп, най-доброто, което можем да направим, е да вдигнем лагера и да потеглим на запад, докато открием място за изкачване.