А сега пристъпвам към последния, върховен и напрегнат момент на нашите приключения. Докато се мъчех да измисля как най-добре да го опиша, погледът ми попадна на сутрешния брой на моя вестник от осми ноември с пълното и отлично изложение на моя приятел и колега-репортер Макдона. Какво по-добро мога да направя, освен да препиша неговия разказ — от заглавието до края? Признавам, че вестникът беше разточителен по този въпрос, за да се похвали със собствената си предприемчивост при изпращането на кореспондент, но и описанията на другите големи ежедневници едва ли бяха по-бегли. Та ето какво писа моят приятел Мак в своя репортаж:
Новият свят
Голяма среща в Куинз хол
Шумни сцени
Необикновено произшествие
Какво беше това? Нощна оргия на Риджънт стрийт
(От нашия специален кореспондент)
„Нашумялата среща на Зоологическия институт, свикана, за да изслуша отчета на Комитета за проучване, изпратен миналата година в Южна Америка, за да провери изявленията, направени от професор Челинджър, относно съществуването до днес на праисторически живот в този континент, се състоя снощи в голямата Куинз хол и спокойно може да се каже, че тази дата вероятно ще стане празник в историята на науката, защото работата на срещата беше толкова забележителна и сензационна, че нито един от присъствуващите не ще я забрави.“ (О, братко списвателю Макдона, какво чудовищно встъпително изречение!) „Теоретично поканите трябваше да бъдат раздадени на ограничен кръг членове и техни приятели, но последното понятие е разтегливо и доста преди осем часа — часа, определен за откриване на срещата — голямата зала беше натъпкана до краен предел. Но в осем без четвърт широката публика, която без никакво основание се чувствуваше обидена, че не е била включена в сметката, щурмува вратите. В продължителното меле бяха контузени няколко души, между които инспекторът Скобъл от поделение Н., чийто крак за нещастие беше счупен. След това неоправдано нахлуване, при което бяха запълнени не само всички пътеки, но дори и мястото, отделено за пресата, бе пресметнато, че пристигането на пътешествениците се очаква от близо пет хиляди души. Когато най-сетне се появиха, те заеха местата си в предния ред на президиума, в който вече седяха всички най-изтъкнати хора на науката не само от страната, но и от Франция и Германия. Швеция бе също представена в лицето на професор Сергиус, знаменития зоолог от университета в Упсала. Влизането на четиримата герои на деня стана сигнал за забележителна демонстрация. Цялата публика се изправи на крака и няколко минути шумно ги приветствува. Зоркият наблюдател обаче би могъл да открие сред аплодисментите някои признаци на разногласие и да разбере, че работата на срещата ще бъде по-скоро оживена, отколкото хармонична. Спокойно може да се пророкува обаче, че никой не можеше да предвиди необикновения обрат, който тя щеше да вземе в действителност.
За външния вид на четиримата пътешественици не е нужно да се приказва много, тъй като техните снимки от известно време се появяват във всички вестници. Изпитанията, които те, както се говори, са прекарали, не са оставили много следи по тях. Може би брадата на професор Челинджър е по-рунтава, чертите на професор Съмърли — по-аскетични, а фигурата на лорд Джон Рокстън — по-суха. След като напуснаха нашите брегове, и тримата като че ли са помургавели от слънцето, но всички, изглежда, се радват На най-добро здраве. Колкото до нашия собствен представител, добре известния атлет и международен състезател по ръгби Е. Д. Малоун, той, струва ми се, е в отлична форма и когато огледа множеството, по честното му, но невзрачно лице (добре, Мак, почакай, докато ми паднеш насаме!) се разля усмивка на добродушно задоволство.
Когато тишината бе възстановена и публиката зае отново местата си след овациите, които устрои на пътешествениците, към събранието се обърна херцог Дърамски. Той каза, че няма да стои повече от един миг между многолюдното събрание и удоволствието, което ги очаква. Ненужно било той да предугажда какво ще каже професор Съмърли, докладчикът на комитета, но общо достояние било, че тяхната експедиция се е увенчала с небивал успех. (Аплодисменти.) Очевидно епохата на романтиката не била отминала и съществувала обща основа, върху която най-необузданите фантазии на романиста биха могли да съжителствуват с действителните научни изследвания на поборника за истината. Преди да седне, искал само да добави, че се радвал — и всички се радвали, — че тези господа са се върнали здрави и читави от своята трудна и опасна мисия, защото не можело да се отрече, че каквато и да е беда, сполетяла такава експедиция, би причинила почти непоправима загуба за делото на зоологическата наука. (Бурни аплодисменти, към които се присъедини и професор Челинджър.)