— А как ще ги задържиш, докато ги покриваш и смолата съхне? — попита Еди.
— Какво ще кажете за малко дъвка? — попита Арби.
— Точно така — усмихна се Торн.
В този момент тиранозавърчето се раздвижи. Краката му потрепериха, надигна глава — кислородната маска падна — и тихо пропищя.
— Бързо! — възкликна Сара. — Още морфин.
Малкълм извади спринцовка и я заби в шията на животното.
— Само пет кубика — каза Сара.
— Защо не повече? Ще бъде упоено по-дълго.
— Защото е в шок от раната, Иън. По-голяма доза морфин може да го убие. Ще блокира дишането. Жлезите му с вътрешна секреция сигурно също са под напрежение.
— Ако изобщо има такива — каза Малкълм. — Има ли хормони тиранозавър рекс? Истината е, че не знаем нищо за тези животни.
— Говори само за себе си, Иън — обади се Левин по радиото. — Трябва да кажа, че имам сериозни основания да смятам, че динозаврите имат хормони. Всъщност, след като и бездруго се занимавате с нещо, с което не би трябвало, защо не вземете малко кръв за изследване? Джак, би ли вдигнал телефона? Искам да поговорим насаме.
Малкълм въздъхна.
— Започва да ми лази по нервите — каза той.
Торн отиде в комуникационното отделение в предния край. Настояването на Левин беше странно — в цялото помещение имаше чудесна система от микрофони и Левин го знаеше много добре, защото сам бе поискал да бъдат монтирани. Вдигна слушалката и каза:
— Да?
— Джак — заговори Левин веднага, — ще говоря направо. Това, че заведохте животното в караваната, беше грешка. Нещо ще стане.
— Какво?
— Бедата е, че не знам точно какво. И не искам да тревожа никого. Все пак вземи децата и ги доведи при мен за известно време, какво ще кажеш? Съветвам те да дойдеш и ти, с Еди.
— Съветваш ме да се махна оттук. Смяташ ли, че наистина се налага?
— С една дума — отговори Левин, — да.
Когато забиха спринцовката във врата на тиранозавърчето, то изпусна въздуха от дробовете си шумно и се отпусна върху стоманения плот. Сара намести кислородната маска на муцуната му и се обърна към монитора, за да види пулса, но Арби и Кели отново бяха застанали пред него.
— Деца, моля ви.
Торн се върна и плесна с ръце.
— Добре, деца, отиваме на наблюдателницата. Да тръгваме!
— Сега? — учуди се Арби. — Но ние искаме да гледаме как…
— Не, не, не! — прекъсна го Торн. — Доктор Малкълм и доктор Хардинг имат нужда от място, за да работят. Време е да ги оставим на спокойствие. Ще наблюдаваме динозаврите цял следобед.
— Но, доктор Торн…
— Да не спорим. Тук пречим и затова излизаме. Еди ще дойде също. Да оставим двете влюбени птички да работят на спокойствие.
След малко потеглиха. Вратата на караваната се затръшна след тях. Сара Хардинг чу жуженето на джипа, намести отново кислородната маска и каза:
— Влюбени птички?
Малкълм сви рамене.
— Левин…
— Негова ли беше идеята да прогони всички?
— Вероятно.
— Знае ли нещо, което ние не знаем?
Малкълм се засмя.
— Сигурен съм, че си го мисли.
— Е, да започваме с шината. Искам да приключим бързо и да върнем малкото в гнездото.
Наблюдателницата
Когато стигнаха до наблюдателницата, слънцето се бе скрило зад ниски облаци. Еди спря джипа под алуминиевата конструкция на наблюдателницата и се качиха горе. Цялата долина беше окъпана в мека оранжева светлина. Завариха Левин с лепнат за очите бинокъл. Не им се зарадва.
— Не се движете много — каза той с раздразнение.
От наблюдателницата се откриваше величествена гледка към долината. Някъде на север проблясваха светкавици. Захладняваше и във въздуха се усещаше електричество.
— Буря ли ще има? — попита Кели.
— Така изглежда — кимна Торн.
Арби погледна замислено металния покрив на наблюдателницата.
— Колко ще стоим тук?
— Ще постоим — отвърна Торн. — Това е единственият ни ден тук. Хеликоптерите ще дойдат утре сутринта. Помислих си, че заслужавате да видите динозаврите още веднъж.
Арби присви очи.
— А каква е истинската причина?
— Аз я знам — обади се Кели с тон на вряла и кипяла в светските дела.
— Така ли? Каква е?
— Доктор Малкълм иска да остане сам със Сара, глупчо.
— Защо?
— Защото са стари приятели — отвърна Кели.
— Е, и? Ние само щяхме да гледаме.
— Не — възрази Кели. — Искам да кажа, че са стари приятели.
— Знам какво имаш предвид. Не съм глупак.