— Ами апатозаврите? — попита Малкълм. — Какво ще кажеш за тях?
Левин преброи четири, в различни фази на разложение.
— Ще трябва да съобщиш на Сара.
Но Левин се питаше нещо друго — чудеше се как тези огромни туловища са се оказали тук. Явно апатозаврите не бяха умрели тук случайно и, разбира се, приживе биха избягвали гнездото. Не биха могли да бъдат довлечени, защото бяха много тежки. Как тогава се бяха появили на това място? В главата му се оформи някаква мисъл, някакво очевидно обяснение, което…
— Домъкнаха Арби — отбеляза Малкълм.
— Да, така е — отвърна Левин.
Вгледа се в гнездото и се опита да си обясни всичко това. Торн го побутна.
— Ето я клетката — каза той и посочи. Беше в другия край на поляната, полускрита зад листата. Металните пръчки блестяха на лунната светлина, но самият Арби не се виждаше.
— Чак там е — отбеляза Левин.
Рапторите вече не обръщаха внимание на клетката и се боричкаха за останките на Еди. Торн взе карабината и отвори пълнителя. Имаше само пет стрелички.
— Не са достатъчно — каза той и го затвори. Пред тях имаше поне десет раптора.
Левин затършува на задната седалка и намери раницата си, която бе паднала на пода. Отвори я и извади малък метален цилиндър, с размер на малка бутилка за безалкохолно. Отстрани с боя бяха нарисувани череп и кости. Отдолу пишеше: „ВНИМАНИЕ, ТОКСИЧЕН МЕТАХОЛИН (МИВАКУРИЙ)“.
— Какво е това? — попита Торн.
— Забъркаха го в Лос Анжелос — обясни Левин. — Несмъртоносен неутрализатор. Изпуска аерозолна холинестераза с кратко действие, който парализира всички живи същества за около три минути. Рапторите ще заспят.
— Ами момчето? — попита Торн. — Не можем да използваме това. Ще парализираш и него.
Левин посочи напред.
— Ако хвърлим контейнерът вдясно от клетката, вятърът ще отвее газа в обратната посока, точно към рапторите.
— А може и да не стане така — възрази Торн. — И момчето да пострада сериозно.
Левин кимна, прибра цилиндъра в раницата си и се загледа напред.
— Е, какво ще правим в такъв случай? — попита той.
Торн се вторачи към клетката, полускрита сред листата. Видя нещо, което го накара да застане нащрек — клетката помръдна едва забележимо.
— Видя ли? — попита Левин.
— Ще измъкна хлапето оттам — каза Торн.
— Да, но как?
— По старомодния начин — отвърна Торн и излезе от джипа.
Сара ускори мотоциклета по калния бряг на реката. Рапторът беше отпред и приближаваше към водата.
— Давай! — извика Кели. — Давай!
Животното ги видя и леко промени посоката, така че да стигне реката, преди да му попречат. Опитваше се да спечели разстояние, но по равния бряг мотоциклетът се движеше по-бързо. Излязоха на една линия с него и Сара сви навътре, към равнината. Рапторът се обърна и побягна в обратна посока. Сякаш се бе отказал от реката и сега се носеше без конкретна цел, накъдето може. Кели се въодушеви. Опита се да избърше калта от карабината и се приготви да стреля.
— По дяволите! — изруга Сара.
— Какво има?
— Гледай!
Кели се наведе напред и погледна над рамото ѝ. Точно пред тях беше стадото апатозаври. Намираха се само на петдесет метра от първото огромно животно, което изрева и се завъртя на място, обзето от внезапен страх. На лунната светлина туловищата изглеждаха зелено-сиви.
Рапторът бягаше право към стадото.
— Мисли си, че ще ни избяга — извика Сара и увеличи скоростта. — Прицели се! Сега!
Кели се прицели и натисна спусъка. Пушката отскочи. Рапторът обаче продължи да тича.
— Не улучих!
Малко по-нататък апатозаврите зареваха и затропаха с крака. Огромните им опашки се мятаха неспокойно във въздуха, но туловищата им бяха твърде тежки, за да реагират бързо. Рапторът се втурна напред, под заоблените кореми.
— Какво ще правим? — извика Кели.
— Нямаме избор! — отвърна Сара. Изравниха се с раптора и над главите им надвисна сянка — минаха под първото животно. Кели успя да зърне извивката на търбуха му, на около метър височина. Краката му бяха дебели като стволове на дървета. Пристъпваше странично.
Рапторът бягаше напред, Сара сви леко и продължи да го гони. Някъде горе се чуваха ревовете на обезпокоените апатозаври. Минаха под още един корем, после пак излязоха на лунна светлина и отново потънаха в сянка. Бяха в средата на стадото. Като че ли се намираха в гора с движещи се дървета.