Малко по-нататък един крак се стовари върху тревата и земята потрепери. Сара сви, за да го избегне, и минаха на косъм от кожата на животното. Апатозаврите продължаваха да реват и да се движат неспокойно. Рапторът смени посоката рязко и се отдели от стадото, откъм другата му страна.
— По дяволите! — изруга Сара и обърна мотоциклета. Една опашка мина ниско над главите им и едва не ги удари, но след секунда и те се измъкнаха от стадото и продължиха да гонят раптора през тревистата равнина.
— Последна възможност! — извика Сара. — Хайде, направи го!
Кели вдигна карабината. Бяха съвсем близо до бягащото животно. То се обърна и опита да ги блъсне с глава, но Сара очакваше подобно нещо и го посрещна с юмрук.
— Сега! — извика.
Кели почти опря цевта до шията на раптора и натисна спусъка. Карабината отскочи и я удари в стомаха. Рапторът продължи да бяга.
— Не! — извика Кели. — Не!
Тогава изведнъж рапторът залитна и се претърколи презглава в тревата. Сара сви малко встрани и спря на около пет метра. Хищникът се гърчеше, ръмжеше и скимтеше. После притихна. Сара взе карабината и отвори пълнителя. Кели видя още пет стрелички.
— Мислех, че изстрелях последната — каза тя.
— Излъгах те — отвърна Сара. — Чакай тук.
Кели остана край мотоциклета, докато Сара се приближи предпазливо до падналия раптор. Изстреля още една стреличка в шията му, после изчака малко и се наведе.
Върна се с ключа в ръка.
Рапторите в гнездото продължаваха да разкъсват трупа, но вече не така настървено — някои от тях започнаха да трият муцуни с предните си лапи и да се отдалечават към центъра на поляната.
По-близо до клетката.
Торн дръпна брезентовото покривало и се качи в задната част на джипа. Провери карабината.
Левин се премести зад кормилото. Торн се закрепи изправен, улови металната подпора и извика на Левин:
— Давай!
Джипът се понесе напред през гнездото. Рапторите изненадани вдигнаха глави от трупа и се вторачиха в натрапника. Дотогава джипът вече бе изминал половината разстояние, между огромните ребра на скелетите, достигащи високо над главите им. Левин сви леко вляво и спря до клетката. Торн скочи на земята и сграбчи клетката с две ръце. В тъмнината не виждаше какво е състоянието на Арби — момчето беше по очи. Левин също слезе от колата. Торн му изкрещя да се върне веднага, скочи отзад, до клетката и Левин включи на скорост. Рапторите заръмжаха и се втурнаха към тях. Взеха разстоянието изненадващо бързо.
Левин настъпи педала и в същото време най-близкият раптор скочи във въздуха и захапа брезентовото покривало. Засъска ядосано, но продължи да го стиска.
Левин ускори и джипът навлезе в джунглата.
Останал сам в тъмнината, Малкълм изпадна в морфинови халюцинации. Пред очите му запрепускаха картини — чертежи, диаграми на адаптивността, цветните компютърни графики, с чиято помощ сега разсъждаваха за еволюцията. В този математически модел, осеян с върхове и падини, популациите на организмите се разглеждаха като изкачващи се към върховете на приспособимостта или спускащи се към низините на неспособността да се адаптират. Сту Кауфман и сътрудниците му бяха показали, че развитите организми имат вътрешни ограничители, поради които е по-вероятно да се окажат извън оптималните условия за приспособимост и да се спуснат в низините. От друга страна обаче, тъкмо тези организми се бяха появили вследствие на еволюцията, бяха подбрани от нея, така да се каже. Защото бяха в състояние да се адаптират по свой начин — чрез оръдия на труда, чрез обучение, чрез взаимопомощ.
Развитите същества обаче се бяха сдобили с тази способност да се приспособяват срещу известна цена — заменяйки една зависимост с друга. За да я постигнат, вече не бе необходимо да променят телата си, защото приспособяването им сега ставаше чрез поведението и беше социално определено. Това поведение изискваше обучение. В известен смисъл способността за приспособяване не се предаваше от едно поколение на друго чрез молекулите на ДНК. Предаваше се чрез преподаване. Шимпанзетата обучаваха малките си да събират термити с помощта на пръчка. Подобно нещо изискваше поне зачатък на организация и структуриран социален живот. Животните, отрасли в изолация, без родители и без напътствия, не бяха пълноценни. Родените в зоологическите градини екземпляри не умееха да се грижат за малките си, защото никога не бяха виждали как се прави това. Пренебрегваха ги, смазваха ги по невнимание с телата си или чисто и просто се ядосваха и ги убиваха.