— Между другото как е умряло това животно, Иън?
Той спря.
— Защо питаш?
— Защото когато изследвахме клетките от повърхността, открихме няколко чужди клетки под епидермалния слой. От друго животно.
— Какво означава това?
— Това се случва, когато два гущера се бият. Трият се един в друг и под неравностите на кожите им попадат клетки от другия.
— Да — кимна Малкълм. — По трупа имаше следи от сбиване. Животното е било ранено.
— Освен това трябва да знаеш, че открихме следи от хронично свиване на кръвоносните съдове. Това животно е живяло в условия на стрес, Иън. И не само заради битката, в която е получило раните си. Говоря за хроничен, непрекъснат стрес. Жизнените условия на това същество са били стресови и изпълнени е опасности.
— Разбирам.
— Е? Как е възможно едно отглеждано животно да живее при такъв стрес?
На входа на зоологическата градина Малкълм се обърна, за да види дали не го следят, после спря пред един автомат и набра номера на Левин. Отговори телефонният секретар — Левин го нямаше. Типично, помисли си Малкълм. Когато ти потрябва, няма да го намериш. Вероятно се мъчи да освободи ферарито си от съда.
Окачи слушалката на мястото ѝ и тръгна към колата си.
Торн
Върху голямата отваряща се с вдигане нагоре метална врата на цеха в далечния край на индустриалната зона с черни букви беше изписано: „Торн Мобайл Фийлд Системс“. До нея имаше обикновена врата. Арби натисна звънеца. Груб глас каза:
— Вървете си.
— Ние сме, доктор Торн. Арби и Кели.
— А… добре.
Ключалката щракна и двамата влязоха в голямото хале. Вътре имаше няколко превозни средства, по които работеха хора. Миришеше на ацетилен, машинно масло и прясна боя. Точно отпред Кели видя тъмнозелен „Форд Експлорър“, със срязан покрив. Двама души, качени на стълби, наместваха на негово място голям плосък панел черни слънчеви батерии. Капакът беше вдигнат, но шестцилиндровият V-образен двигател беше изваден. На негово място работниците спускаха малка, съвсем нова машина — приличаше на заоблена кутия за обувки, с мекия блясък на алуминиевите сплави. Други се занимаваха с големия плосък конвертор на Хю, който щеше да бъде монтиран в горната част на двигателя.
Вдясно имаше две големи каравани, върху които хората на Торн работеха от няколко седмици. Не бяха като обикновените, които човек вижда по пътищата през почивните дни. Едната беше огромна и обла, голяма почти колкото автобус, и беше оборудвана с място за живеене и спане за четирима души, както и с всевъзможна изследователска апаратура. Наричаха я „Челънджър“ и когато не беше в движение, стените ѝ можеха да се раздалечават, за да се увеличи вътрешното пространство.
Тази каравана се свързваше с втората посредством специална гумена „хармоника“. Другата беше по-малка и също оборудвана с най-модерна научна апаратура, макар и Кели да не знаеше точно каква. В момента някакъв човек заваряваше нещо на покрива и повърхността едва се виждаше от искрите. Независимо от всичко караваната изглеждаше почти готова, макар и столовете, и тапицерията все още да бяха навън, пред вратата.
Самият Торн застана в средата на халето и подвикна на човека на покрива:
— Хайде! Побързай! Днес трябва да свършим! — Обърна се и извика отново: — Не, не, не! Гледай чертежа! Хенри, не можеш да сложиш тази опора надлъжно. Трябва да е напряко, за да държи. Гледай чертежа!
Доктор Торн беше здравеняк с посивяла коса, на петдесет и пет. Ако не бяха очилата му с метални рамки, човек би могъл да го вземе за пенсиониран шампион по бокс. На Кели ѝ беше трудно да си го представи като университетски професор — беше удивително силен и непрекъснато беше в движение.
— По дяволите, Хенри! Не чуваш ли какво ти говоря?
Торн изруга още веднъж и размаха юмрук във въздуха. Обърна се към децата и каза:
— Тези типове… предполага се, че те трябва да помагат на мен!
Нещо просветна като мълния — двамата, които работеха по джипа, отскочиха назад и към тавана се вдигна облак кисел дим.
— Какво ви казах! — извика Торн. — Заземете го! Заземете го, преди да пипате каквото и да било! Това е високо напрежение, по дяволите! Искате да се опечете ли?
Пак се обърна към децата и добави:
— Просто не искат да разберат… Това е ЗПМ и не е шега.
— ЗПМ?
— Защита против мечки. Така го нарича Левин. Смята, че е много смешно. Всъщност разработих тази система преди няколко години за рейнджърите в парка Йелоустоун, защото мечките непрекъснато влизаха във фургоните им. Щракваш едно копче и по външната обшивка на фургона потичат десет хиляди волта. Бам, и на най-големия звяр му се отщява да любопитства. Това напрежение щеше да залепи тези двамата за тавана, а мен щяха да ме съдят за трудова злополука. Заради собствената им глупост! — Торн поклати глава. — Е, къде е Левин?