Когато не преподаваше, Торн често се явяваше като експерт в съда. Беше специалист по експлозии, разбити самолети, срутили се сгради и други подобни. Тези контакти с истинския свят само задълбочаваха убеждението му, че учените имат нужда от възможно най-широкото образование. Често казваше: „Как е възможно да проектираш за хората, ако нямаш понятие от история и психология? Не става. Математическите ти формули може да са съвършени, но въпреки това хората да ги провалят. Ако това стане, значи ти си се провалил.“ Подслаждаше лекциите си с цитати от Платон, Шака Зулу, Емерсън и Чан Дзу.
Като популярен сред студентите професор и привърженик на широкото образование обаче Торн бе разбрал, че плува срещу течението. Академичният свят се стремеше към съвсем тясна специализация, научният жаргон ставаше все по-синтезиран. В академичните среди се смяташе, че да те харесват студентите е белег за незадълбоченост, а интересът към проблемите на реалния свят се заклеймяваше като доказателство за интелектуална бедност и безразличие към теорията. В края на краищата тъкмо привързаността му към Чан Дзу го бе накарала да си тръгне. На поредния съвет във факултета един от колегите му бе станал и бе заявил: „Някакъв си митичен китайски глупак слага край на инженерните науки.“
Тук месец по-късно се пенсионира преждевременно и скоро основа фирмата. Работата му доставяше огромно удоволствие, но му липсваха контактите със студентите — заради това му допадаха невръстните помощници на Левин. Хлапетата бяха умни, ентусиазирани и достатъчно млади, така че училището все още не бе успяло да унищожи желанието им за знания. Все още умееха да използват мозъците си, а това за Торн беше сигурен знак, че още не са завършили официалното си образование.
— Джери! — изрева Торн на един от заварчиците върху караваната. — Закрепи опорите и от двете страни! Не забравяй тестовете за здравина!
Посочи един видеомонитор, поставен на пода, на който се виждаше компютърно изображение на караваната при сблъсък — най-напред по дължина, след това странично, сетне с преобръщане. Пораженията при всеки удар бяха незначителни. Компютърната програма беше разработена от автомобилостроителните фирми, а след това изоставена. Торн се бе сдобил с нея и я усъвършенства.
— Разбира се, че автомобилните компании ще се откажат — въздишаше той. — Защото идеята е добра. Не очаквай голяма фирма да роди добра идея. Би могло да се получи добър продукт! С помощта на този компютър сме блъскали тези неща десетки хиляди пъти. Проектираш, смачкваш, променяш, пак смачкваш… както би трябвало да бъде. Без празни теории, само истински проби.
Ненавистта на Торн към теориите беше пословична. Според него една теория не беше нищо повече от заместител на истинския опит, дело на хора, които нямат представа какво говорят.
— Вижте го сега! Джери! Хей, Джери! Защо правим всички тези опити, ако не спазвате чертежите? Всички ли тук са с оперирани мозъци!?
— Съжалявам, докторе…
— Не съжалявай, а си гледай работата както трябва!
— Е, и без това прекалихме с подобренията на тази каравана.
— Така ли? Значи това смяташ? Кога стана проектант? Джери, изпълнявай чертежа и не коментирай!
Арби застана до Торн.
— Тревожа се за доктор Левин — каза той.
— Наистина ли? Аз не се тревожа.
— Но той винаги е държал на думата си. И е много организиран човек.
— Така е. Освен това обаче е абсолютно импулсивен и прави каквото му скимне.
— Може би, но не мисля, че не би дошъл, ако няма сериозна причина. Имам чувството, че нещо се е случило. Миналата седмица ни заведе при професор Малкълм в Бъркли и там на стената имаше голяма карта на света, на която…
— Малкълм! — изсумтя Торн. — Пощадете ме! Тези двамата са една стока. Непрактични колкото си искаш! Все пак добре е да се свържа с Левин веднага.