Торн се завъртя на пета и тръгна към офиса си.
— По сателитния телефон ли? — попита Арби.
Торн спря.
— По какво?
— По сателитния телефон. Нали Левин е взел със себе си сателитен телефон?
— Как би могъл? Не знаеш ли, че най-малкият такъв апарат е колкото куфар?
— Да, но може да сте направили и много по-малък.
— Така ли? Как? — Въпреки всичко това хлапе забавляваше Торн. Нямаше как да не го харесва.
— С комуникационната платка VLSI, която взехме от един магазин — отговори Арби, — Онази, триъгълната. Имаше два чипа BSN-23 на „Моторола“. Това е секретна технология, разработена за ЦРУ, защото позволява да се направи…
— Ей, чакай малко — прекъсна го Торн. — Откъде научи всичко това? Нали ти обясних колко е опасно да проникваш в системите на…
— Не се безпокой, внимавам — отвърна Арби. — Но това с платката е истина, нали? С нея може да се направи сателитен телефон, не по-тежък от половин килограм. Е, така ли е?
Торн се вторачи в него.
— Може би — каза той накрая. — И какво от това?
Арби се ухили.
— Страхотно!
Малкият офис на Торн се намираше в единия ъгъл на халето. Стените вътре бяха покрити с чертежи, формуляри за поръчки и триизмерни компютърни рисунки. По бюрото бяха разхвърляни електронни компоненти, каталози и документация. Торн ги разрови и най-накрая откри малък сив телефон.
— Ето — каза той и го вдигна пред очите на Арби. — Бива си го, а? Аз го направих.
— Прилича на клетъчен — отбеляза Кели.
— Да, но не е. Клетъчните телефони се свързват с телефонната мрежа на земята. Сателитните контактуват направо през комуникационните спътници в Космоса. С такъв апарат можеш да говориш с всяка точка на света. — Набра бързо. — В началото имаха нужда от еднометрова чиния. После стана половинметрова, а сега не е нужна никаква — само антената на апарата. Не е лошо, а?
Чуха шум, изщракване, връзката се осъществи.
— Доколкото познавам Ричард — продължи Торн, — мога да кажа, че или е изпуснал самолета, или е забравил, че обеща днес да бъде тук, за да одобри окончателно поръчката си. Почти сме приключили. Тапицерията и подсилващите греди за покрива са последното, което правим. Ще ни забави, а това не е много любезно от негова страна. — Телефонът звънеше, чуваха се електронните писукания. — Ако не се свържа с него, ще опитам със Сара Хардинг.
— Сара Хардинг? — попита Кели и вдигна очи.
— Най-добрият специалист по поведението на животните на света, Арби.
За Кели Сара Хардинг беше идол. Беше прочела всички статии за нея, които бе успяла да намери. Хардинг, завършила Чикагския университет със стипендия за бедни, сега, на трийсет и три, беше асистент в Принстън. Красива и независима, истинска бунтарка, която вършеше нещата така, както смяташе, че трябва. Бе предпочела живота на учен сред природата — изучаваше лъвовете и хиените в Африка. За непоколебимостта и коравината ѝ се носеха легенди. Веднъж, когато джипът ѝ се развалил, бе изминала двайсет мили пеша през саваната и бе пропъждала лъвовете с камъни.
На снимките Сара обикновено беше по къси панталони и зелена риза, с бинокъл на шията, застанала до джипа. С късата си черна коса и силното мускулесто тяло тя изглеждаше едновременно загрубяла и нежна. Поне така се струваше на Кели, която винаги изучаваше снимките ѝ съсредоточено и поглъщаше всички подробности.
— Не съм чувал за нея — отбеляза Арби.
— Прекарваш прекалено много време с компютрите, а? — попита Торн.
— Не — възрази Арби. Кели видя как раменете му увисват и долови, че някак се отдръпва, както винаги, когато почувстваше, че го упрекват. — Изследва поведението на животните, така ли?
— Точно така — отвърна Торн. — Знам, че Левин ѝ се е обаждал няколко пъти през последните седмици. Тя ще му помага с това оборудване, когато започне експедицията. Или ще го съветва. Или нещо друго. Или може би връзката е с Малкълм. В края на краищата беше влюбена в Малкълм.
— Не го вярвам — каза Кели. — Може би той е бил влюбен в нея.
Торн я изгледа.
— Познаваш ли я?
— Не, но знам всичко за нея.
— Аха — кимна Торн и замълча. Долови всички признаци на боготворенето. Одобряваше. Едно момиче би могло да върши и по-лоши неща от това да се възхищава от Сара Хардинг. Поне не беше спортист или рокзвезда. Всъщност фактът, че едно хлапе може да се възхищава от човек, който наистина се опитва да разшири човешкото познание, го изпълваше с радост…
Телефонът продължаваше да звъни. Никой не отговаряше.