— Започваш ли да събираш данните, шефе? — обади се Еди.
— Веднага — отговори Торн.
Включи оптичния диск в специалния жлеб на арматурното табло. На малкия монитор пред него се появи островът, но части от него бяха закрити от облаци.
— Каква работа върши това? — попита Малкълм.
— Почакай и ще видиш — отвърна Торн. — Това е система. Събира данни.
— Данни от какво?
— От радар.
След миг върху снимката се появи сателитно радарно изображение. Радарът можеше да прониква през облаците. Торн натисна някакво копче и компютърът започна да проследява възвишенията, да показва подробностите, да очертава едва забележимата, подобна на паяжина, система от пътища.
— Страхотно! — отбеляза Малкълм, но на Торн му се стори, че е напрегнат.
— Готово — обади се Еди по радиото.
— И той ли вижда същото? — попита Малкълм.
— Да. На таблото.
— Още нямам сигнал от ГПС — добави Еди угрижено. — Не работи ли?
— Ех! — възкликна Торн. — Дай му минутка. Трябва да изчете оптичния диск.
На покрива на караваната беше монтиран глобален позициониращ сензор, или ГПС. Устройството получаваше данни от навигационните спътници на хиляди мили височина и изчисляваше позицията на превозното средство с точност до няколко метра. След миг върху картата на острова на екрана замига червено хиксче.
— Окей — каза Еди, — появи се. Като че ли има нещо подобно на път в северния край на откритото място. Натам ли тръгваме?
— Така мисля — отговори Торн.
Според картата пътят обикаляше през вътрешността на острова няколко мили и след това достигаше място, където, изглежда, се събираха всички останали пътища. Някакви петна там напомняха постройки, но не бе възможно да се прецени със сигурност.
— Добре, шефе. Поемаме.
Еди подкара своята кола покрай тях и поведе. Торн настъпи ускорителя и караваната зажужа след джипа. Малкълм извади преносим компютър и потъна в мълчание. Не погледна през прозореца нито веднъж.
Подир миг излязоха от голото място и се запромъкваха през гъстата джунгла. На таблото пред Торн светна червена лампа — захранването превключи на акумулатори, защото през клоните на дърветата не достигаше достатъчно светлина. Продължиха нататък.
— Как сте, шефе? — попита Еди.
— Много добре, Еди — отвърна Торн.
— Звучи ми неспокоен — отбеляза Малкълм.
— Тревожи се за оборудването.
— По дяволите — каза Еди. — Тревожа се за себе си!
Макар че пътят беше обрасъл и в много лошо състояние, напредваха доста успешно. След около десет минути стигнаха до малък поток с кални брегове. Еди понечи да мине през него, но рязко спря.
— Какво има?
— Видях нещо, шефе.
Торн и Малкълм слязоха от кабината и застанаха на брега на потока. Чуха някакви далечни крясъци, които напомняха птичи. Малкълм вдигна поглед и се намръщи.
— Птици? — попита Торн.
Малкълм поклати отрицателно глава.
Еди се наведе и извади от калта парче плат. Беше тъмнозелено, с кожена ивица, зашита в единия край.
— Това е от наша раница — отбеляза той.
— Тази, която направихме за Левин?
— Да, шефе.
— Заши ли в нея маяк? — попита Торн. Обикновено в раниците за експедиции поставяха излъчватели на импулси, по които би могло да се определи местоположението им.
— Да.
— Може ли да погледна? — попита Малкълм. Взе парчето и го вдигна към светлината. Опипа ръба замислено.
Торн откопча от колана си малък приемник и се вгледа в дисплея от течни кристали.
— Не получавам никакъв сигнал.
Еди се вторачи в калния бряг. Наведе се.
— Ето още едно парче… И още едно. Шефе, май раницата е била разкъсана…
До ушите им долетя нов птичи крясък — далечен, неземен. Малкълм се ослуша. Опитваше се да определи откъде идва. След това чу Еди да казва:
— О-хо-о-о! Имаме си компания!
Край караваната се бяха появили няколко светлозелени гущероподобни животни. Бяха големи колкото кокошки и цвърчаха възбудено. Стояха изправени на задните си крака, като се подпираха на опашките си. Когато ходеха, главите им се повдигаха и спускаха рязко, точно като на кокошки. Издаваха отчетливи писукания, напомнящи птичи, но въпреки това приличаха на гущери с дълги опашки. Имаха учуден израз на муцуните и когато погледнеха към хората, изведнъж застиваха с проточени вратове.
— Какво е това, конгрес на саламандрите? — подхвърли Еди.
Зелените гущери продължаваха да ги наблюдават. Появиха се и още — изпод караваната и от околните шубраци. Скоро се събраха повече от дузина писукащи, наблюдаващи ги гущери.