На едната стена имаше пулт за управление, който разпределяше напрежението в целия лабораторен комплекс. Беше покрит с мухъл, а на няколко места личаха хлътнатини.
— Тук от години не е влизал никой — отбеляза Еди. — Голяма част от електрическата мрежа вече не функционира, но самата централа продължава да работи… изумително!
Торн се закашля от миришещия на сяра въздух и излезе навън. Огледа задната част на лабораторията. Едната от товарните рампи беше напълно запазена, ала другата бе рухнала. Тревата зад сградата беше изпотъпкана.
Малкълм също излезе и застана до него.
— Питам се дали животно е направило това.
— Смяташ ли, че животно би могло да нанесе такива поражения?
Малкълм кимна.
— Някои от тези динозаври са по четирийсет-петдесет тона. Едно-единствено животно тежи колкото стадо слонове. Рампата може преспокойно да е разрушена от тях. Виждаш ли пътеката, ето там? Тя е отъпкана от животни и минава край рампата.
— А не са ли помислили за това, когато са ги пуснали на свобода? — попита Торн.
— Допускам, че са смятали да ги държат навън само няколко седмици или месеци, а после да ги приберат, докато са все още млади. Не смятам, че са предвиждали да…
Прекъсна ги някакво електростатично свистене. Идваше откъм джипа. Еди забърза нататък разтревожено.
— Знаех си — каза той. — Комуникационният ни модул ще се изпече! Трябваше да вземем другото устройство. — Отвори вратата на джипа, качи се на мястото до шофьора, взе слушалката и натисна бутона за автоматична настройка. През предното стъкло видя, че Малкълм и Торн се приближават.
След миг се чу дрезгаво гласче:
— … в колата!
— Кой говори?
— Доктор Торн! Доктор Малкълм! Бързо в колата!
Когато Торн се приближи, Еди каза:
— Шефе, това е онова проклето хлапе!
— Какво! — възкликна Торн.
— Арби.
— Качете се в колата! — продължаваше да вика Арби по радиото. — Идва! Виждам го!
— Какви ги дрънка? — попита Торн. — Не е тук, нали? Искам да кажа на острова?
Радиото изпращя.
— Да, тук съм. Доктор Торн!
— Ама как, по дяволите, е успял…
— Доктор Торн! Качете се в колата!
Торн почервеня от яд. Сви юмруци.
— Как е успял да го направи този малък кучи син? — Грабна слушалката от Еди и се развика: — Арби, за Бога…
— Идва!
— Какви ги говори? — учуди се Еди. — Като че ли е изпаднал в истерия.
— Виждам го на монитора! Доктор Торн!
Малкълм се огледа.
— Може би наистина трябва да влезем — каза той тихо.
— На какъв монитор!? — извика Торн. Беше бесен.
— Не знам, шефе — отвърна Еди, — но ако го хваща на караваната, би трябвало да го видим и ние.
Включи монитора на арматурното табло и изчака да загрее.
— Това проклето хлапе! — продължаваше Торн. — Ще му извия врата!
— Мислех, че ти допада — вметна Малкълм.
— Да, но…
— Хаосът в действие — поклати глава Малкълм.
Еди се вторачи в монитора.
— О, по дяволите — изпъшка той.
На малкия монитор на арматурното табло се виждаше могъщото туловище на един тиранозавър рекс, който крачеше по пътеката право към тях. Кожата му беше на червеникавокафяви петна, напомнящи засъхнала кръв. Мощните мускули на краката му изпъкваха съвсем отчетливо на слънчевата светлина. Животното се движеше бързо, без никакви признаци на страх или безпокойство.
Торн се вторачи в картината и извика:
— Всички в колата, бързо!
Качиха се и затвориха вратите. Тиранозавърът излезе извън обхвата на камерата, но те чуха приближаването му. Земята под тях завибрира.
— Иън? — попита Торн. — Какво според теб трябва да направим?
Малкълм не отговори. Седеше замръзнал, вторачен право напред, с безизразно лице.
— Иън? — подкани го Торн.
Радиото изпращя. Арби каза:
— Доктор Торн, вече не го виждам на монитора. Появи ли се при вас?
— Боже! — изпъшка Еди.
Тиранозавърът се появи от листака вдясно от джипа. Движеше се с изумителна скорост — огромен, колкото двуетажна постройка. Главата му се издигаше високо над тях, извън полезрението им. Беше невероятно пъргав и подвижен за тази голяма маса. Торн го гледаше занемял от удивление. Чакаше да види какво ще се случи. Почувства как колата се поклаща с всяка могъща стъпка на животното. Еди простена тихо.
Тиранозавърът не им обърна никакво внимание. Без да намалява темпото, той мина пред джипа и преди да успеят да го разгледат както трябва, тялото му се скри сред дърветата вляво. За миг видяха само краката и силната балансираща опашка, на около три метра височина, която се полюляваше с всяка стъпка.