— Виждам го. В момента е на велосипед.
Кели дойде в предната част на караваната. Прозяваше се и се опитваше да отмахне косата от лицето си.
— С кого говориш, Арби? — попита тя. Вгледа се в монитора и добави: — Ей, какво е това?
— Включих се в мрежата на зона Б — отговори той.
— Каква мрежа?
— Радиомрежа, Кели. Не знам защо, но все още работи.
— Така ли? А как може да…
— Деца — обади се Торн, — ако не възразявате, сега трябва да намерим Левин.
Арби взе слушалката.
— Движи се с някакво колело по пътека в джунглата. Доста стръмна и тясна е. Струва ми се, че е тази, по която тръгна тиранозавърът.
— Какво? — възкликна Кели.
Торн включи на скорост и подкара към селището. Минаха покрай магазина, после между къщите. Продължиха по пътеката, по която бе минал тиранозавърът. Беше достатъчно широка и равна.
— Тези деца не бива да са тук — отбеляза Малкълм мрачно. — Не е безопасно.
— Боя се, че вече е невъзможно да предприемем каквото и да било по въпроса — отвърна Торн и включи връзката. — Арби, още ли виждаш Левин?
Джипът подскочи върху някаква неравност — вероятно някогашна цветна леха — и заобиколи къщата на директора. Беше голяма двуетажна постройка в тропически колониален стил, с дървена тераса по цялото продължение на втория етаж. Както и останалите къщи, тя също беше обрасла с храсталаци.
Радиото изпращя.
— Да, доктор Торн, виждам го.
— Къде е?
— Следва тиранозавъра. С велосипеда.
— Следва тиранозавъра — въздъхна Малкълм. — Изобщо не трябваше да се хващам с него!
— Всички сме съгласни по този въпрос — отвърна Торн. Ускори покрай някаква полуразрушена каменна стена, която, изглежда, очертаваше външните граници на селището. Джипът продължи по пътеката и навлезе в джунглата.
— Виждате ли го вече? — попита Арби по радиото.
— Още не.
Пътеката започна да се стеснява все повече. Започнаха да се спускат на зигзаг по склона. След един завой се натъкнаха на паднало дърво, което препречваше пътя. Клоните и кората по средата на ствола бяха оголени и стъпкани — вероятно от минаващите големи животни.
Торн натисна спирачката, слезе и отиде зад джипа.
— Шефе — обади се Еди, — нека ида аз.
— Не — възрази Торн. — Ако се случи нещо, само ти можеш да поправиш апаратурата. Ти си по-важен, особено след като и децата са тук.
Торн откачи мотоциклета от куките, провери акумулаторите и го избута отпред.
— Дай ми карабината — каза на Малкълм и я окачи през рамо. После взе едни слушалки от арматурното табло. Закопча батериите на колана си и намести микрофона край бузата си. — Вие двамата се върнете при караваната — добави след това. — Погрижете се за децата.
— Но, шефе… — понечи да възрази Еди.
— Прави, каквото ти казвам — прекъсна го Торн, прехвърли мотоциклета над падналото дърво и сам се прекачи от другата страна. После върху ствола видя същата бяла пихтия със специфична миризма — беше полепнала и по ръцете му. Погледна към Малкълм въпросително.
— Маркиране на територия — отбеляза той.
— Страхотно — изсумтя Торн. — Направо великолепно.
Избърса длани в панталона си, качи се на мотоциклета и го подкара.
Пътеката се стесни. Клоните го удряха по раменете и краката. Тиранозавърът беше някъде напред, но не го виждаше. Караше бързо.
Слушалките му изпращяха и чу гласа на Арби:
— Доктор Торн? Виждам ви.
— Добре — отговори Торн.
— Но не виждам доктор Левин. — Гласът на Арби прозвуча разтревожено.
Електрическият мотоциклет не издаваше почти никакъв звук, особено когато се спускаше. След малко пътеката се разклони. Торн спря, облегна се на кормилото и се вгледа в следите в калта. Тиранозавърът беше тръгнал вляво. Видя и следата от велосипеда. Тя също водеше наляво.
Подкара нататък, но по-бавно.
След десетина метра видя полуизяден крак от някакво животно, захвърлен край пътя. Беше полуразложен, покрит с бели червеи и мухи. При сутрешната горещина вонята беше нетърпима. Продължи нататък и скоро видя череп на голямо животно, по който все още се виждаше плът и зелена кожа. И той беше покрит с мухи.
— Минавам край останки от разкъсани трупове — каза в микрофона.
— Точно от това се опасявах — долетя отговорът на Малкълм.
— От кое?
— Може би наблизо има гнездо. Видя ли трупа, който тиранозавърът носеше в устата си? Животното беше мъртво, но не го беше изял. Възможно е да го носи в гнездото си.