Левин се разкрещя, но Торн не му обърна внимание. Сърцето му биеше до пръсване. Мотоциклетът подскочи в някаква неравност и едва не загубиха равновесие, но го възстановиха и пак се понесоха напред. Торн не смееше да погледне назад. Усещаше миризмата на разлагаща се плът, чуваше дишането на преследващото ги животно…
— Джак, по-спокойно! — викаше Левин.
Торн не му обърна внимание. Мотоциклетът се заизкачва по склона. Клоните ги удряха, лицата и гърдите им се покриха с пръски кал. Колелата на машината хлътнаха в стар коловоз, после отново успя да излезе в средата на пътеката. Пак се разнесе страхотният рев и Торн си помисли, че е някак по-слаб, но…
— Джак! Какво се опитваш да направиш? Да ни убиеш ли искаш? Джак, сами сме!
Стигнаха до равен участък и Торн рискува да погледне назад през рамо. Левин беше прав. Бяха сами. Тиранозавърът не се виждаше, макар и ревът му все още да се чуваше някъде в далечината.
Намали скоростта.
— Спокойно! — каза Левин и поклати глава. Лицето му бе станало пепеляво на цвят, изглеждаше уплашен. — Караш кошмарно, знаеш ли? Трябва да вземаш уроци! За малко да ни убиеш!
— Животното ни нападаше — отвърна Торн ядосано. Добре познаваше слабостта на Левин към упреците, но точно сега…
— Това е абсурдно! — възкликна Левин, — Въобще не ни нападаше!
— Но изглеждаше сякаш ни напада — възрази Торн.
— Не, не, не. Не ни нападаше. Тиранозавърът защитаваше гнездото си. Разликата е голяма.
— Не видях никаква разлика — каза Торн, спря мотоциклета и се втренчи гневно в Левин.
— Истината е, че ако искаше да ни нападне, сега нямаше да сме живи. Спря да ни гони почти веднага.
— Така ли?
— Несъмнено — натърти Левин с типичния си педантизъм. — Рексът искаше само да ни прогони далеч от гнездото, да ни уплаши и да защити своята територия. Никога не би оставил малките си незащитени, освен ако не вземем нещо от гнездото или не го разрушим. Сигурен съм, че сега двата тиранозавъра са там и бдят над яйцата.
— В такъв случай трябва да сме благодарни, че са толкова добри родители — изсумтя Торн и подкара мотоциклета.
— Разбира се, че е така — продължи Левин. — Всеки глупак би го забелязал. Не видя ли колко слаби бяха? Пренебрегват собственото си хранене заради потомството. Сигурно е така от седмици. Тиранозаврите са сложно устроени животни, със сложни ловни навици и сложно родителско поведение. Не бих се учудил, ако се грижат за малките си с месеци. Може би ги учат да ловуват например. Може би започват, като зашеметяват малки животни и оставят малките да ги довършат. Би било интересно въпросът да се проучи обстойно. Защо стоим тук?
В слушалките на Торн долетя гласът на Малкълм:
— И през ум няма да му мине да ти благодари, задето му спаси живота.
Торн изсумтя.
— Явно е така.
— С кого говориш? — попита Левин. — Това Малкълм ли е? И той ли е тук?
— Да — отвърна Торн.
— И е съгласен с мен, нали?
— Не съвсем — поклати глава Торн.
— Слушай, Джак… съжалявам, че се разстрои толкова, но нямаше причина за това. Истината е, че най-голямата опасност беше безумното ти каране.
— Добре, чудесно. — Сърцето на Торн продължаваше да бие като полудяло. Той пое дълбоко въздух, сви наляво и продължи нататък по широкия път към лагера им.
— Радвам се, че те виждам, Джак — каза Левин зад гърба му. — Наистина.
Торн не отговори. Продължи по пътя надолу, през храсталаците. Спуснаха се към долината и скоро съзряха караваните.
— Добре — отбеляза Левин. — Докарал си всичко. Работи ли оборудването? Всичко ли е както трябва?
— Засега няма проблеми — отвърна Торн.
— Чудесно. Това е просто чудесно.
— Може би не чак толкова.
Арби и Кели им махаха весело през прозореца на караваната.
— Шегуваш се — каза Левин.
ЧЕТВЪРТА КОНФИГУРАЦИЯ
С приближаването към границата на хаоса елементите проявяват вътрешни конфликти. Нестабилна и потенциално смъртоносна зона.
Левин
Изтичаха навън с викове:
— Доктор Левин! Доктор Левин!
Прегърнаха го и той се усмихна, макар да не искаше.
— Джак — каза Левин, — това е много неразумно.
— Защо не им го обясниш на тях? Те са твои ученици.
— Не се ядосвайте, доктор Левин — каза Кели умолително. — Дойдохме на своя глава.
— Така ли? — учуди се Левин.
— Помислихме си, че може да имате нужда от помощ — обади се Арби. — Както се и оказа.