— Браво — кимна Левин. — Аз също го забелязах.
— На защитата им ли се дължи това?
— Може би. Но, струва ми се, че обяснението е много по-просто.
— Какво?
— Просто погледни — каза Левин. — Пред очите ти е.
Арби взе бинокъла и го насочи към стадото.
— Какво е простото обяснение? — попита той.
— Палеонтолозите отдавна водят спорове по въпроса защо зауроподите имат толкова дълги шии. Животните, които виждаш, имат шии по пет метра. Традиционното мнение е, че те са се развили, за да могат да достигат високите листа, които по-малките животни не могат.
— Е? — попита Арби. — За какво са споровете?
— Повечето животни на нашата планета имат къси вратове — обясни Левин, — защото дългият врат е… хм… голямо главоболие… Води до всевъзможни проблеми… с поведението, защото нервните импулси трябва да изминават много дълъг път от мозъка до тялото; с гълтането, защото храната трябва да изминава голямо разстояние от устата до стомаха; с дишането, защото въздухът трябва да се всмуква през дълга трахея; със сърцето, защото кръвта трябва да бъде изпомпвана на голяма височина, чак до главата, иначе животното би припаднало. От гледна точка на еволюцията постигането на всичко това е доста трудно.
— Но жирафите са го постигнали — отбеляза Арби.
— Да, така е. Макар че техните шии далеч не са толкова дълги. Жирафите са развили големи сърца и много дебели шийни тъкани… всъщност вратът на жирафа е като дълъг маншет на апарат за кръвно налягане.
— При динозаврите също ли е така?
— Не се знае. Предполага се, че апатозаврите имат много големи сърца, може би сто-сто и петдесет килограма. Все пак съществува и друго решение на проблема за изпомпването на кръвта по дълга шия.
— Какво е то?
— Виждаш го в момента — отвърна Левин.
Арби плесна с ръце.
— Не изправят главите си!
— Точно така. Поне не често и не за дълго. Разбира се, в момента пият вода и главите им са наведени, но смятам, че ако ги наблюдаваме достатъчно дълго, ще се убедим, че рядко изправят главите си.
— И затова не ядат листата на дърветата!
— Точно така.
Кели се намръщи.
— Добре. След като дългите вратове не им служат за ядене, защо тогава са се развили?
Левин се засмя.
— За това трябва да има сериозна причина. Според мен има нещо общо със самозащитата.
— Самозащитата? Дългите вратове? — Арби го изгледа учудено. — Не разбирам.
— Продължавай да гледаш — каза Левин. — Мисля, че е очевидно.
Арби погледна през бинокъла и подхвърли на Кели:
— Не обичам, когато се казва, че нещо е очевидно.
— Знам — отвърна тя и въздъхна.
Арби отмести очи към Торн и срещна погледа му. Торн направи знака на победата и дръпна единия от двата пръста настрани. Другият също помръдна. Двата бяха свързани и…
Ако искаше да му подскаже нещо, не го разбра. Не разбра. Намръщи се.
Торн прошепна: Везна.
Арби погледна животните отново и видя как опашките им се люлеят напред-назад над малките.
— Сетих се! — извика след малко. — Използват опашките си за самозащита. Дългите вратове са им нужни, за да уравновесяват теглото. Като везна!
Левин присви очи.
— Бързо се сети.
Торн се обърна настрана, за да скрие усмивката си.
— Но съм прав — каза Арби.
— Да — кимна Левин. — По принцип това, което каза, е вярно. Дългите вратове съществуват, защото съществуват дълги опашки. При тероподите, които стоят на два крака, нещата са по-различни. При четириногите обаче теглото на дългата опашка трябва да бъде уравновесено, в противен случай животното просто няма да може да стои на краката си.
— При това стадо апатозаври — обади се Малкълм — има нещо много по-озадачаващо.
— Така ли? — попита Левин. — Какво е то?
— Няма наистина възрастни екземпляри. Тези, които виждаме, са много големи за нашите разбирания, но всъщност нито един от тях не е достигнал до размерите на истински зряло животно. Според мен това е странно.
— Не мисля — каза Левин. — Това е така, защото животните не са имали време да достигнат зряла възраст. Сигурен съм, че апатозаврите съзряват по-бавно от другите динозаври. В края на краищата едрите бозайници като слоновете растат по-бавно от по-малките.
Малкълм поклати глава.
— Не това е обяснението — каза той.
— О?! Какво е тогава?
— Погледни. — Малкълм посочи към равнината. — Очевидно е.
Децата се изкикотиха.