Выбрать главу

— А там горе — добави Доджсън и посочи палубата — е третият ни човек, Джордж Бейзълтън.

Сара видя едър мъж, който оглеждаше сандъците, качвани на борда. Ризата му беше мокра от пот.

— Всички ли сте приятели на Ричард? — попита тя.

— Отиваме при него — кимна Доджсън, — за да му помогнем. — Поколеба се, намръщен. — Но той не спомена нищо за вас…

Сара изведнъж си даде сметка как изглежда в очите на този човек — ниска трийсетгодишна жена, с изпомачкана риза, къси панталони и тежки ботуши. След продължителното пътуване дрехите ѝ бяха мръсни, а косата — несресана.

— Познавам Ричард от Иън Малкълм — каза тя. — С Иън сме стари приятели.

— Разбирам — кимна Доджсън. Продължаваше да я гледа, сякаш поради някаква причина се съмняваше в думите ѝ. Почувства се длъжна да обясни:

— Бях в Африка. Реших да дойда тук в последната минута. Обади ми се Джак Торн.

— А, да, Джак. — Мъжът кимна и, изглежда, се успокои, като че ли чутото обясняваше всичко.

— Добре ли е Ричард? — попита Сара.

— Надявам се. Защото сме тръгнали при него с цялото това оборудване.

— Веднага ли тръгвате към Сорна?

— Ако времето се задържи — отговори Доджсън и погледна към небето. — Ще сме готови след пет-десет минути. Ако искате — добави той весело, — можете да дойдете с нас. Ще се радваме на компанията ви. Къде е багажът ви?

— Нося само това — отвърна Сара и посочи малката си раница.

— Пътуваме леко, а? Е, мис Хардинг, добре дошла на борда.

Сега се държеше съвсем приветливо и открито. Контрастът с начина, по който я посрещна, бе удивителен. Кинг обаче продължаваше да се държи дистанцирано и определено смутено. Беше с гръб към нея, преструваше се на много зает, не преставаше да крещи на работниците да внимават със сандъците, на които с шаблон бе изписано „Биосин Корпорейшън“. Сара имаше чувството, че отбягва погледа ѝ. Все още не беше видяла добре третия. Всичко това я накара да се поколебае.

— Сигурен ли сте, че няма да ви затрудня?

— Разбира се! За нас е удоволствие! — увери я Доджсън. — Освен това няма друг начин да се доберете до острова. Няма самолети, хеликоптерът не е тук.

— Знам, проверих…

— Е, тогава всичко е наред. Ако искате да стигнете до острова, елате с нас.

Сара погледна джипа на борда и отбеляза:

— Струва ми се, че Джак също е там с оборудването си.

Когато чу това, вторият мъж, Кинг, вдигна глава разтревожено, но Доджсън кимна спокойно и каза:

— Да. Ако не се лъжа, тръгнал е снощи.

— Така каза и на мен.

— В такъв случай би трябвало вече да е пристигнал. Надявам се. На палубата се чуха викове на испански. Капитанът, облечен в мръсен гащеризон, се наведе през борда и извика:

— Сеньор Доджсън, готови сме.

— Добре — отвърна Доджсън. — Отлично. Е, да тръгваме, мис Хардинг.

Кинг

Рибарската гемия излезе от пристанището и с боботене се отправи към открито море. Хауърд Кинг усещаше вибрациите на двигателя под краката си, чуваше скърцането на палубата. Вслушваше се във виковете на хората от екипажа. Погледна назад, към градчето Пуерто Кортес — бъркотия от малки къщи, скупчени край брега. Надяваше се проклетата лодка да издържи — защото нямаше да стигнат никъде.

А Доджсън отново се опитваше да скъси разстоянието, отново поемаше рискове.

От това Кинг се страхуваше най-много.

Хауърд Кинг познаваше Луис Доджсън от близо десет години, още откакто бе постъпил в „Биосин“ като млад доктор на науките от Бъркли, обещаващ изследовател, способен да завладее света. Докторатът му беше посветен на факторите за съсирване на кръвта. Беше постъпил в „Биосин“ по времето, когато там имаше силен интерес към тези въпроси, защото се смяташе, че там е ключът към разтварянето на кръвните съсиреци при пациентите с инфаркт. Между биотехнологичните компании се бе развихрила остра конкурентна борба за разработване на нова субстанция, която да спасява човешки живот, но и да носи богатства.

Първоначално Кинг работеше върху препарат, наречен Хемаглутин V-5 или HGV-5. При първите експерименти се оказа, че той разтваря кръвни съсиреци изненадващо добре. Кинг стана най-обещаващият млад учен в „Биосин“. Снимката му бе публикувана на видно място в годишния отчет. Беше му предоставена лична лаборатория и оперативен бюджет от близо половин милион долара.