Две седмици след това Кинг стана личен асистент на Доджсън в отдел „Тенденции в биотехнологиите“, както в „Биосин“ наричаха индустриалния си шпионаж. През следващите години Кинг отново се издигна в „Биосин“ — този път защото Доджсън го бе харесал.
Сега Кинг разполагаше с всички атрибути на успеха — кола „Порше“, ипотека, развод, дете, което виждаше през почивните дни… И всичко това се дължеше на факта, че бе доказал отличните си качества като заместник — работеше неуморно, грижеше се за подробностите, предпазваше бъбривия си шеф от неприятности. Постепенно Кинг беше опознал Доджсън във всичките му прояви — като обаятелен и амбициозен учен, като безмилостен и безскрупулен човек. Кинг смяташе, че е в състояние да се справи с тъмната страна на шефа си, да не ѝ позволява да се демонстрира, мислеше си, че през годините се е научил как да го постига.
Понякога обаче не беше толкова сигурен.
Както сега.
Защото се намираха в някаква скърцаща воняща рибарска гемия, насред океана, недалеч от онова затънтено костариканско градче и точно в този момент Доджсън изведнъж бе решил да започне някаква игра — фактът, че заговори и покани тази жена, беше точно това.
Кинг не знаеше какви са намеренията на шефа му, но виждаше блясъка в очите му — беше го забелязвал няколко пъти и това винаги го бе изпълвало с тревога.
Жената бе застанала на предната палуба, недалеч от носа. Гледаше напред към океана. Кинг видя Доджсън да заобикаля джипа и да му кима припряно.
— Слушай — каза Кинг, — трябва да поговорим.
— Разбира се — отвърна Доджсън. — Какво те безпокои?
И пусна усмивката си. Онази, очарователната.
Хардинг
Сара Хардинг се загледа в сивото навъсено небе. Лодката се люлееше поради силното крайбрежно вълнение. Хората от екипажа се мъчеха да привържат джипа още по-здраво, защото можеше всеки момент да се откъсне. Изправена на носа, Сара се бореше с морската болест. Някъде далеч на хоризонта, право напред за първи път изникна ниският тъмен силует на Исла Сорна.
Обърна се назад и видя Доджсън и Кинг да водят оживен разговор край парапета в средата на кораба. Стори ѝ се, че Кинг е притеснен, жестикулираше развълнувано. Доджсън слушаше и клатеше глава. След миг сложи ръка на рамото на Кинг — сякаш се опитваше да го успокои. И двамата не обръщаха внимание на суетящите се около джипа мъже. Това ѝ се стори странно, защото си спомни колко придирчиви бяха при товаренето на оборудването.
Разбира се, беше познала третия — Бейзълтън, и бе изненадана, че го среща тук, на малкото рибарско корабче. Бейзълтън бе стиснал ръката ѝ небрежно и сетне изчезна в каютите веднага щом корабчето се отлепи от кея. Повече не се бе появил, но може би и той страдаше от морска болест?
След миг Доджсън се отдалечи от Кинг и отиде при мъжете около джипа. Когато остана сам, Кинг се зае да провери ремъците и въжетата, с които бяха привързани сандъците с надпис „Биосин“.
Сара Хардинг не беше чувала за корпорацията „Биосин“. Зачуди се какво общо имат с нея Ричард и Иън. Пред нея Иън винаги бе проявявал презрение, дори ненавист към биотехнологичните компании. Освен това тези хора тук нямаха вид на техни приятели. Бяха някак сковани, дори… зловещи.
Но, помисли си, Иън имаше и странни приятели. Те непрекъснато се появяваха у дома му най-неочаквано — японският калиграф, трупата индонезийски танцьори, жонгльорът от Лас Вегас с лъщящия костюм, чудатият френски астролог, който бе убеден, че земята е куха… И математиците. Те вече наистина бяха смахнати. Или поне така ѝ се струваше. Имаха безумни погледи, вечно бълнуваха доказателства. Пишеха десетки, стотици страници доказателства. Сара Хардинг предпочиташе да пипа пръстта, да гледа животните, да долавя звуците и миризмите. За нея това беше истинско. Всичко останало бяха само теории — може би правилни, а може би не.
Вълните започнаха да заливат носа и тя мина назад, за да не я намокрят. Доспа ѝ се — почти не беше мигнала през последните двайсет и четири часа.
Доджсън приключи с джипа и се приближи.
— Всичко нормално ли е? — попита го тя.
— О, да — отвърна той и се усмихна весело.
— Приятелят ви Кинг ми се стори разтревожен.
— Не обича лодките — отговори Доджсън и кимна към вълните. — Въпреки всичко се движим добре. След около час ще сме там.
— Кажете ми, що за корпорация е „Биосин“? Не съм чувала нищо за нея.
— Малка фирма за потребителски биологични продукти, както ги наричаме — отговори Доджсън. — Специализираме организми за развлекателната и спортната индустрия. Създадохме например нови видове пъстърва и друга риба за улов… Селекционираме нови породи кучета… по-малки, подходящи за отглеждане в апартамент. Такива неща.