Тиранозаврите тръснаха глави за последен път и изреваха.
Доджсън замръзна на мястото си като вдървен. Бейзълтън също не помръдваше. Някак си успя да се застави да остане, където беше. Застави коленете си да не треперят. Притаи дъх.
И зачака.
Тиранозаврите тръгнаха към тях.
— Какво правят?! — извика Арби. Беше близо до монитора и носът му почти докосваше екрана. — Полудели ли са? Стоят и не помръдват!
Кели, застанала до него, гледаше монитора мълчаливо.
— Иска ли ти се да си там, Кели? — попита Арби.
— Мълчи! — сряза го тя.
— Не, не са луди — отбеляза Малкълм по радиото. Следеше събитията на монитора на арматурното табло. Джипът се носеше напред по пътеката към източната част на острова. Торн беше зад волана, Сара и Малкълм бяха отзад.
— Би трябвало да се опита отново да включи устройството си — отбеляза Сара. — Така ли смятат да останат?
— Да — кимна Малкълм.
— Защо?
— Защото някой ги е заблудил — отвърна той.
Доджсън
Доджсън бе вперил поглед в приближаващия тиранозавър. За такива големи животни тези двата бяха доста предпазливи. Само единият идваше към тях и макар да ревеше зловещо на всеки няколко крачки, изглеждаше странно неуверен, сякаш бе стъписан от факта, че някой се е осмелил да застане там. Или може би не ги виждаше? Може би очите му наистина не улавяха неподвижни обекти.
Другото възрастно животно остана на мястото си, в другия край на поляната. Навеждаше и изправяше глава, видимо разтревожено.
Разтревожено, но не нападаше.
Разбира се, ревът на приближаващия тиранозавър беше ужасяващ, смразяваше кръвта. Доджсън не смееше да погледне към Бейзълтън, само на няколко метра от него. Сигурно вече беше напълнил гащите. Добре че не хукна да бяга, каза си. Ако беше го направил, сега щеше да е мъртъв. Ако стои неподвижно, всичко ще е наред.
Доджсън държеше черната кутия в лявата си ръка, на нивото на кръста. С дясната — вдървено и бавно, много бавно — започна да придърпва откачения кабел. След няколко секунди куплунгът щеше да е в ръката му и тогава щеше да го включи отново.
Междувременно не сваляше очи от приближаващото животно. Усещаше как земята трепери от стъпките му. Писъците на малкото, което бе настъпил Кинг, продължаваха да раздират тишината. Тъкмо те безпокояха възрастните.
Все едно. Само след няколко секунди щеше да улови куплунга и да го включи, а тогава…
Тиранозавърът беше много близо. Доджсън вече долавяше специфичната му миризма на хищник. Животното изрева и той почувства горещия му дъх. Беше застанало до Бейзълтън. Доджсън се обърна съвсем леко, за да наблюдава.
Бейзълтън стоеше абсолютно неподвижно. Тиранозавърът наведе глава, изпръхтя, после пак я вдигна нагоре, объркан.
Наистина не го вижда, помисли си Доджсън.
Тиранозавърът изрева ядосано. Бейзълтън някак си успяваше да стои неподвижно. Огромното животно отново се наведе, челюстите му се отвориха и затвориха. Бейзълтън гледаше право напред, не смееше да мигне. Тиранозавърът го подуши с огромните си разширени ноздри и от мощното дихание крачолите на Бейзълтън затрепериха.
После звярът побутна човека с нос неуверено и Доджсън си даде сметка, че в края на краищата го вижда. Със странично движение го събори и Бейзълтън изкрещя миг преди огромния крак да го притисне към земята.
— Кучи син! — успя да извика, размахал ръце. Огромната разтворена паст се спусна надолу и го обхвана. Движението беше леко, почти деликатно, но в следващия момент животното изправи рязко глава и разкъса тялото. Доджсън чу писък и видя от устата на чудовището да виси нещо. Ръката на Бейзълтън. Верижката на часовника му проблясваше под огромното око на тиранозавъра.
Бейзълтън все още беше жив и пищеше. Доджсън се обля в пот. После хукна към колата, към безопасността, към каквото и да е.
Бягаше.
Кели и Арби извърнаха лица от монитора едновременно. Кели почувства, че ѝ призлява. Не можеше да гледа това, но по радиото все още долитаха писъците на притиснатия от крака на тиранозавъра човек, докато животното го разкъсваше на парчета.
— Изключи това — каза Кели.
След миг писъците престанаха.
Кели въздъхна, раменете ѝ се отпуснаха.
— Благодаря ти — каза тя.
— Не съм направил нищо — отвърна Арби.
Тя погледна към екрана и веднага извърна лице. Тиранозавърът разкъсваше нещо червено… Кели потреперя.
В караваната настъпи тишина — чуваше се само жуженето на електронната апаратура и пулсирането на водните помпи отдолу. Навън вятърът разклащаше високата трева. Кели изведнъж се почувства ужасно сама, изоставена на този остров.