Выбрать главу

— Арби — каза тя, — какво ще правим?

Той не ѝ отговори. Хукна към банята.

— Знаех си — каза Малкълм, втренчен в монитора на арматурното табло. — Знаех, че ще се случи. Опитаха се да откраднат яйца. Вижте, тиранозаврите тръгват нанякъде! И двата! — Натисна копчето на радиостанцията и извика: — Арби! Кели! Там ли сте?

— Не можем да говорим — обади се Кели.

Джипът продължи надолу по склона, към гнездото на тиранозаврите. Торн стискаше волана мрачно.

— Каква гадна каша!

— Кели, чуваш ли ме? Вече не виждаме какво става. Тиранозаврите се отдалечават от гнездото. Кели? Какво става?!

Доджсън хукна към джипа. Докато бягаше, катарамата на акумулаторите се откопча и коланът падна, но той не обърна внимание. Видя лицето на Кинг в джипа — беше пребледнял, напрегнат.

Доджсън скочи зад кормилото и запали двигателя. Тиранозавърът изрева.

— Къде е Бейзълтън? — попита Кинг.

— Не се справи.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че не успя да се справи, по дяволите! — изкрещя Доджсън и включи на скорост. Джипът потегли и заподскача нагоре по склона. Тиранозаврите продължаваха да реват.

Кинг, стиснал яйцето, погледна назад.

— Може би трябва да го оставим — каза той.

— Да не си посмял! — изръмжа Доджсън.

Кинг свали стъклото.

— Може би само иска да си го вземе.

— Не — извика Доджсън. — Не!

Протегна ръка назад, за да попречи на Кинг, без да спира колата. Пътят беше тесен и неравен. Джипът продължаваше да се носи напред. Изведнъж единият от тиранозаврите изскочи пред тях и препречи пътя.

— Боже мой! — възкликна Доджсън и натисна спирачката. Джипът поднесе страховито в калта и спря.

Тиранозавърът продължи към тях с рев.

— Обърни! — изпищя Кинг. — Обърни и карай назад!

Но Доджсън не обърна. Включи на задна и натисна газта. Караше бързо, пътят беше тесен.

— Ти си луд! — извика Кинг. — Ще се обърнем!

Доджсън протегна ръка назад и го удари.

— Млъквай! По дяволите!

Насочи цялото си внимание към шофирането назад по лошия път. Колкото и бързо да се движеха, тиранозавърът можеше да ги настигне. Нямаше да се отърват. Намираха се в скапан джип със скапан брезентов покрив и щяха да умрат, и…

— Не! — изкрещя Кинг.

Доджсън видя втория тиранозавър — зад тях, бягаше. Обърна се напред — другият също беше на пътя. Бяха в капан.

Завъртя волана панически, джипът изскочи от пътя със задницата напред и полетя през гъстите храсталаци. Изведнъж се удариха в нещо и колата се наклони страховито. Доджсън разбра, че са увиснали над ръба на пропаст. Настъпи педала като обезумял, но колелата се въртяха във въздуха. Безнадеждно. Постепенно пропадаха назад, все по-дълбоко в гъстите храсталаци, през които не се виждаше нищо. Кинг се разрида. Тиранозаврите ревяха някъде съвсем близо.

Доджсън отвори вратата и изскочи навън. Полетя през листата, удари се в ствола на някакво дърво и се затъркаля надолу по стръмен скат. Докато се носеше така стремглаво, той почувства остра болка в челото, пред очите му проблеснаха светлини, после го обгърна мрак и загуби съзнание.

Решение

Седяха във форда, закован неподвижно на хребета над покритата от джунглата източна равнина. Стъклата на прозорците бяха свалени. Чуваха ревовете на тиранозаврите, които си пробиваха път през дърветата и храсталаците.

— И двата напуснаха гнездото — отбеляза Торн.

— Да-а-а — въздъхна Малкълм. — Онези типове трябва да са взели нещо.

Известно време мълчаха и се ослушваха.

След малко се чу мекото жужене на мотоциклета и се появи Еди.

— Помислих си, че може да имате нужда от помощ — каза той. — Смятате ли да слизате долу?

Малкълм поклати глава.

— Не, в никакъв случай, твърде опасно е… не знаем къде са.

— Защо Доджсън и приятелят му останаха там, без да помръднат? — чудеше се Сара. — Човек не прави това, когато има пред себе си хищници. Ако например те нападнат лъвове, трябва да вдигаш шум, да ръкомахаш, да хвърляш по тях каквото ти падне. Трябва да ги подплашиш. Не бива да стоиш неподвижно.

— Вероятно са прочели не каквото трябва — отвърна Малкълм и поклати глава. — Имаше една теория, според която тиранозаврите можели да виждат само движещи се обекти. Един тип, на име Рокстън, направил няколко отливки от черепи на тиранозаври и стигнал до извода, че мозъкът им е като на жаба.