Радиото се включи и те чуха гласа на Левин.
— Рокстън е идиот. С познанията му по анатомия не би могъл да прави дори секс със жена си. Статията му беше пълен майтап.
— Каква статия? — попита Торн.
— Рокстън — отговори Левин — смята, че тиранозаврите имат зрителна система като на земноводните. Като на жаба. Жабите виждат движещи се неща, но не и неподвижни. Само че е абсолютно невъзможно хищник като тиранозавъра да вижда по същия начин. Това е абсурд, защото най-често срещаната защита на животните е да замръзнат на мястото си. Хищникът би трябвало да ги вижда независимо от това. И, разбира се, тиранозавърът ги видя. — Левин изсумтя презрително. — Точно както другата идиотска теория, която измисли Грант преди няколко години, че тиранозавърът губел ориентация при пороен дъжд, защото не бил приспособен към влажен климат. Пълна дивотия. Кредата не е била особено сух период, а и тиранозавърът е североамериканско животно — скелети са намирани само в Щатите и Канада. Живели са по бреговете на голямото вътрешно море, източно от Скалистите планини. По планинските склонове вали често. Сигурен съм, че тиранозаврите са виждали много дъждове и са привикнали да се справят с тях.
— А възможно ли е тиранозавърът да не нападне? — попита Малкълм.
— Да, разбира се — отговори Левин. — Очевидно е.
— Е?
— Не напада, когато не е гладен. Ако е изял друго животно. Всичко по-голямо от коза засища глада му за няколко часа напред. Не, не. Тези животни имат отлично зрение.
Вслушаха се в ревовете, долитащи от долината. Видяха как дърветата — на север, на около километър разстояние — се раздвижват. И пак се разнесе рев. Двата рекса, изглежда, си отговаряха.
— С какво разполагаме? — попита Сара Хардинг.
— С три карабини „Линдстрад“. Заредени.
— Добре — кимна тя. — Да вървим.
Радиостанцията изпращя.
— Аз не съм при вас — каза Левин, — но категорично ви съветвам да изчакате.
— По дяволите чакането — възрази Малкълм. — Сара е права. Да идем там и да видим какво е положението.
— Е, погребението ще е вашето.
Арби се върна пред монитора, бършейки брадичката си. Все още изглеждаше пребледнял.
— Какво правят сега? — попита.
— Доктор Малкълм и другите отиват при гнездото.
— Шегуваш ли се?
— Не се безпокой — отвърна Кели. — Сара ще се справи.
— Надявай се — поклати глава Арби.
Гнездо
Спряха съвсем близо до поляната. Еди пристигна с мотоциклета, опря го на едно дърво и зачака останалите да слязат от джипа.
Сара Хардинг долови познатата миризма на разлагащо се месо и екскременти, която бе характерна за всички леговища на хищници. В следобедната жега тази миризма беше доста противна. В неподвижния въздух жужаха мухи. Сара взе една от карабините и я преметна през рамо. Погледна към тримата мъже. Стояха неподвижно, без да помръднат. Лицето на Малкълм беше бледо, особено около устните. Напомняше ѝ за посещението на Кофман, възрастния ѝ професор, в Африка. Кофман беше пияница от хемингуеевски тип, който непрекъснато разказваше за похожденията си у дома и приключенията си с орангутаните в Суматра и лемурите в Мадагаскар. Бе го завела да наблюдават как хищници разкъсват плячката си. Той припадна почти веднага. Тежеше повече от сто килограма, та се бе наложило да го влачи на ръце за яката, докато лъвовете обикаляха наоколо и ръмжаха. Добър урок.
Приближи се до тримата мъже и прошепна:
— Ако нещо ви притеснява, не идвайте. Чакайте тук. Не искам да се тревожа и за вас. Мога да се справя и сама.
Тръгна към поляната.
— Сигурна ли си, че…
— Да. А сега пазете тишина.
Сара се отправи към целта. Малкълм и останалите забързаха, за да я настигнат. Тя дръпна настрана шубраците и излезе на открито. Тиранозаврите ги нямаше и гнездото им беше оставено без надзор. Вдясно видя обувка, от която се показваше чорап и парче разкъсана плът — само това бе останало от Бейзълтън.
От гнездото долитаха жални писукания. Сара се изкачи по насипа, Малкълм я последва с усилия. Вътре видя две скимтящи тиранозавърчета и три големи яйца. Навсякъде наоколо имаше човешки стъпки.
— Взели са едно от яйцата — каза Малкълм. — По дяволите!
— Не искаше нищо да нарушава екосистемата, нали?
Той се усмихна кисело.
— Да, надявах се.
— Лошо.
Сара се наведе и разгледа малките тиранозавърчета. Едното трепереше от страх, настръхнало, но другото се държеше по съвсем различен начин. Когато се приближиха, то не помръдна, а остана както си беше — проснато на една страна. Дишаше учестено. Очите му бяха изцъклени.