Изчезна. По звука прецени, че е електрическа. Вероятно на Малкълм.
Мисълта, че на острова има и други хора, донякъде му вдъхна кураж. Почувства прилив на нови сили въпреки болката. Протегна ръка и завъртя контактния ключ. Двигателят забоботи.
Включи на скорост и натисна педала на газта съвсем леко.
Задните колела се завъртяха във въздуха. Включи предното предаване. Джипът изръмжа и потегли. След миг беше на пътя.
Спомняше си този път. Вдясно беше гнездото на тиранозаврите. Малкълм бе тръгнал наляво.
Кинг също зави наляво и подкара нагоре по склона. Опитваше се да си спомни как да се върне при реката, при лодката. Смътно си спомняше, че на билото на възвишението имаше разклон. Щеше да тръгне по пътя, който води надолу, и да се махне от този остров.
Това беше единствената му цел.
Да се махне от острова, преди да е станало късно.
Лоши новини
Джипът стигна до върха и Торн подкара по пътя, лъкатушещ по билото. Виеше се наляво и надясно, на много места се носеха по ръба на пропастта, но пък можеха да виждат почти целия остров. След малко спряха. Долу вляво стърчеше наблюдателницата, малко по-нататък бяха караваните и комплексът с лабораторията.
— Не виждам Доджсън никъде — отбеляза Малкълм мрачно. — Къде може да е отишъл?
Торн включи радиостанцията.
— Арби?
— Да.
— Виждаш ли ги?
— Не, но… — поколеба се.
— Какво?
— Защо не се върнете тук? Удивително е!
— Кое? — попита Торн.
— Еди се върна току-що — каза Арби. — Донесе тиранозавърчето.
Малкълм политна напред.
— Какво е направил?!
ПЕТА КОНФИГУРАЦИЯ
На границата на хаоса се получават неочаквани резултати. Възможностите за оцеляване са минимални.
Малкото
Събраха се около масата в караваната, край малкото тиранозавърче, което упоено беше положено върху плот от неръждаема стомана. Големите му очи бяха затворени, върху муцуната му беше сложена кислородна маска от прозрачна пластмаса. Тя прилягаше почти плътно. Чуваше се съскането на кислорода.
— Не можех да го оставя просто така — каза Еди. — Помислих си, че бихме могли да оправим счупения крак.
— Но, Еди… — поклати глава Малкълм.
— Бих му една инжекция морфин от аптечката — продължи Еди — и го донесох. Виждате ли? Кислородната маска му е почти по мярка.
— Еди — каза Малкълм, — така не бива да се прави.
— Защо? Какво пречи? Ще го излекуваме и ще го върнем.
— Това е намеса в системата.
Радиото изпращя.
— Постъпката ти е удивително неразумна — обади се Левин. — Удивително.
— Благодаря ти, Ричард — отвърна Торн.
— Изцяло съм против да водим животни при караваните.
— Сега вече е късно да мислим за това — намеси се Сара. Тя застана до раненото животно и започна да прикрепя електродите към гръдния му кош. Чуха пулса. Беше много ускорен, повече от сто и петдесет удара в минута. — Колко морфин му сложи?
— Ами… — отговори Еди. — Колкото… знаеш, цялата спринцовка.
— Колко е това? Десет кубика?
— Струва ми се. Може би двайсет.
Малкълм я погледна.
— Колко време ще трае ефектът?
— Нямам представа — отвърна тя. — Упоявала съм лъвове и чакали. При тях дозата е в зависимост от телесното тегло. С малките обаче нещата са непредсказуеми. Може би няколко минути, може би няколко часа. За малките тиранозавърчета обаче не знам абсолютно нищо. По принцип това зависи от метаболизма, обмяната на веществата, а доколкото виждам, тук нещата са доста ускорени, както при птиците. Сърцето бие много учестено. Искам само да кажа, че трябва да го махнем оттук колкото е възможно по-бързо.
Тя взе малкия трансдюсер на ултразвуковия видеозон и го доближи до крака на животинчето. Обърна се през рамо, за да види екрана, но Кели и Арби бяха застанали пред него.
— Моля ви, дръпнете се. Нямаме много време. Моля ви.
Те отстъпиха назад. Сара огледа зелено-белите очертания на крака и костите. Много приличаха на птичи, на лешояд или на щъркел. Придвижи трансдюсера и пак се вгледа в изображението.
— Да… ето ги костите на стъпалото… ето ги тибията и фибулата, двете основни кости в долната част на крака…
— Защо костта е с различни оттенъци? — попита Арби. По костите се забелязваха бели петна.
— Защото животното е малко — отговори Сара. — Костната му система не се е калцирала напълно. Вероятно това животинче още не може да ходи. Ето, вижте колянната става. Това са кръвоносните съдове, които оросяват капсулата…