Выбрать главу

— Откъде знаеш толкова много за костите? — попита Кели.

— Налага се. Често изследвам оставените от хищниците скелети, за да установя какви животни ядат. За това е нужно да познаваш разликите помежду им. — Премести още веднъж трансдюсера. — Пък и баща ми беше ветеринарен лекар.

— Баща ти е бил ветеринар? — попита Малкълм.

— Да. В зоологическата градина на Сан Диего. Специалист по птиците. Само че не виждам… можеш ли да увеличиш това?

Арби натисна едно копче и образът се уголеми два пъти.

— Така е добре. Ето го. Виждате ли?

— Не.

— Средата на фибулата. Ето тук. Тънката черна линия. Това е фрактура, малко над епифизата.

— Тази тук ли? — попита Арби.

— Да. Тази малка черна линия означава смърт за това животно — отбеляза Сара. — Фибулата няма да зарасне правилно и глезенът няма да може да носи теглото. Животното няма да е в състояние да тича, дори и да ходи. Ще остане осакатено и някой хищник ще го довърши само след няколко седмици.

— Но ние можем да наместим костта — каза Еди.

— Е, добре — кимна Сара. — А какво ще използваш за шина?

— Диестераза — отговори Еди. — Донесох цял килограм, за лепило. Това е полимерна смола и когато се втвърди, става като камък.

— Чудесно… само че и това ще го убие.

— Така ли?

— Животното расте, Еди. За няколко седмици ще стане доста по-голямо от сега. Трябва материал, който сега е здрав, но с времето ще се разложи, износи или счупи. След две-три седмици, когато кракът оздравее. Можеш ли да предложиш нещо?

Еди се намръщи.

— Не знам.

— Е, нямаме много време — отбеляза Сара.

— Шефе? — каза Еди на Торн. — Това прилича на тестовете, които някога даваше на студентите. Как да направим шина за динозавър, като използваме тоалетна хартия и полимерна смола.

— Наистина прилича — кимна Торн. Долавяше иронията в ситуацията. Беше поставял подобни задачи на студентите повече от трийсет години, а сега сам трябваше да се справи с такава.

— Не можем ли да отслабим смолата? — попита Еди. — Какво ще стане, ако я смесим със захар например?

Торн поклати глава.

— Не. Хидроксилната група в захарозата ще я направи крехка. Пак ще се втвърди, но ще се счупи като стъкло при първото по-рязко движение.

— Ами ако я нанесем върху плат, който е напоен със захарен разтвор?

— За да се разложи след време от бактерии ли?

— Да.

Торн сви рамене.

— Би могло да се получи, но без проба не знаем колко време ще издържи. Може би дни, а може би няколко месеца.

— Това е твърде много — отбеляза Сара. — Животното расте бързо. Ако ограничим растежа му, ще го осакатим.

— Трябва ни — заразсъждава Еди на глас — органична смола, която постепенно ще се разложи. Нещо като дъвка.

— Дъвка ли? — обади се Арби. — Имам доста…

— Не, имах предвид нещо друго. От химическа гледна точка полимерните смоли…

— Не можем да я разтворим — възрази Торн. — Нямаме нужните химикали.

— Какво друго може да се направи? Изглежда нямаме избор, освен да…

— Какво ще кажете за цилиндър, който не е еднакво здрав в различните посоки? — попита Арби. — Устойчив вертикално, но слаб хоризонтално?

— Няма как да се направи — каза Еди. — Смолата е хомогенна. Втвърдява се равномерно и…

— Чакай малко — прекъсна го Торн. — Какво имаш предвид, Арби?

— Ами… Сара каза, че кракът ще расте. Това означава, че ще стане по-дълъг, което не е от значение, и по-дебел, което е от значение, защото шината ще започне да го притиска. Ако обаче я направим слаба по посока на диаметъра…

— Прав е — отбеляза Торн. — Ще измислим нещо механично.

— Какво например? — попита Еди.

— Ами… можем да сложим нещо в смолата… вертикални ивици алуминиево фолио за готвене… имаме малко. След време смолата ще се пропука по…

— Ще стане много слабо — възрази Еди.

— Няма. Върху самите ивици ще сложим по-дебел пласт смола, който ще издържи. — Торн се обърна към Сара. — Ще направим шина, която ще понася голямо вертикално натоварване, но ще се чупи при хоризонтално натоварване. Няма да е трудно. Животното ще може да ходи с шината и да се подпира на нея без проблеми. Когато обаче кракът започне да расте, ще я пукне и готово.

— Да — кимна Арби.

— Ще се справим ли? — попита Сара.

— Не би трябвало да има проблем. Трябва да увием крака с няколко вертикални ивици алуминиево фолио и да ги покрием със смола.