— Капитан Пакмиллу няма ли си предостатъчно опитни артилеристи, които да вършат тази работа?
— Опитността невинаги е най-съществената част от една битка — посочи Кбаот. — Изборът на точния момент, както и координацията между различните звена са също от ключово значение. Освен това няма такава опитност, която да може да съперничи на усета, с който разполагаме ние. Кажете ми, джедай Скайуокър, досега учителят Кеноби говорил ли ви е за джедайската техника за сливане на съзнанията?
— Не се сещам — каза Анакин. — Какво се прави с нея?
— Сливането позволява на група джедаи да свързват съзнанията си толкова интимно, че буквално да започнат да действат като един — обясни Кбаот.
— И може да бъде извънредно опасно — предупреди Оби Уан. — Необходимо е да има някой учител джедай с огромни способности и голяма дълбочина в Силата, за да се създаде подобно състояние, без да убие някого или да погуби съзнанията на участниците.
— Като самия мен — каза спокойно Кбаот. — Досега съм успявал да създам цели четири благополучни сливания.
Оби Уан се ококори невярващ:
— Четири?!
— Разбира се, три от тях бяха в тренировъчни упражнения — призна Кбаот. — Но четвъртото си беше в съвсем реална и сериозна полева обстановка. В сливането тогава участваха още петима джедаи. Както можете да се уверите сам, всички ние излязохме от там невредими.
— Тогава сте били шестима — отбеляза Оби Уан. — А сега на борда на „Изходящ полет“ сме деветнайсет джедаи.
— Двайсет, ако включим и джедай Скайуокър — поправи го Кбаот, поставяйки ръка върху рамото на Анакин. — Съгласен съм, че ще трябва да подходим към това с изключителна предпазливост. Аз самият възнамерявам да обсъдя този въпрос поотделно и лично с всеки от моите джедаи. Освен това ще направим поредица експериментални сесии далеч преди да напуснем територията на Републиката. Но си помислете само. Веднъж щом всички успеем спокойно да овладеем тази техника, ние ще се превърнем в истински внушителна бойна сила. Ако на всички оръжейни системи на крайцерите едновременно работят джедаи, тогава „Изходящ полет“ ще бъде буквално непобедим.
Оби Уан хвърли поглед към Анакин. Момчето явно поглъщаше всичко това с готовност без каквото и да е притеснение.
— Не съм много спокоен по този въпрос, учителю Кбаот. Контрол върху оръжия, мащабни батални планове… Това не е пътят на джедая.
— А би трябвало — каза мрачно Кбаот и очите му се зареяха някъде в безкрайността. — Идват дни, когато всички джедаи ще бъдат принудени да се вдигнат на оръжие срещу мащабна заплаха, която се изправя срещу Републиката. Вече съм го предвидил…
Оби Уан почувства как по гърба му полазват тръпки. Беше нормално Кбаот да проявява подобна гордост и самонадеяност, стигащи дори до арогантност. Ала сега от него лъхаше нещо друго, нещо мрачно и неопределено, което внушаваше усещане за тревога.
— Разговаряли ли сте с учителя Йода по този въпрос?
Очите на Кбаот възвърнаха фокуса си и той изсумтя.
— Учителят Йода се вслушва само в собствените си гласове и не приема чужди съвети — каза той с едва доловима нотка на порицание. — Но защо според вас аз положих толкова много усилия да доведа целия проект „Изходящ полет“ до завършек? Защо настоявах толкова упорито да вземем на борда възможно повече джедаи? — той поклати глава. — Мрачни времена се задават, Оби Уан Кеноби. Няма никак да се учудя, ако ние с вас на борда на „Изходящ полет“ не се окажем единствените оцелели, които ще вдъхват живот отново в пепелищата и остатъците от познатата ни Вселена.
— Възможно е — каза Оби Уан. — Но бъдещето никога не е нещо сигурно, а и всеки един от нас притежава силата да влияе върху формирането му — той отново погледна към Анакин. — Понякога дори без да знаем какво точно вършим.
— Съгласен съм — кимна Кбаот. — И именно „Изходящ полет“ е моят начин да повлияя при формирането на бъдещето. А вие, млади Скайуокър…
Той внезапно спря насред изречението, понеже предавателят му настойчиво запиука.
— Един момент — той го откачи от кръста си и натисна един бутон върху него.
— Учителю Кбаот — гласът от другата страна беше твърде тих и неясен, за да се разбере какво казва.
Оби Уан обаче успя да улови напрегнатата интонация на говорещия. Освен това Кбаот се вбеси.
— Задръжте ги там и двамата — заповяда той. — Идвам след малко.
После изключи предавателя, наведе се и набра някаква комбинация на клавиатурата пред Анакин.
— Ето я системата за обучение — обясни той на момчето. — Поразгледайте кое къде се намира, и после я изпробвайте как работи — с тези думи се обърна към Кеноби и му хвърли остър поглед. — А вие останете тук. Можете да ме изчакате, няма да са бавя.