После се извъртя, дългата пола на дрехата му се развя във въздуха и той напусна стаята.
— Учителю? — попита неуверено Анакин.
— Да, действай — кимна му Оби Уан.
След това, стиснал челюсти, тръгна след Хоръс Кбаот, който вече бе успял да измине значително разстояние по коридора, като крачеше с привичната си незаинтересованост спрямо околните, които трябваше да се сбутват встрани, за да му правят път. Оби Уан го следеше от разстояние, като се стараеше на свой ред да не прегази някого в бързината.
Няколко минути по-късно пристигнаха до някаква групичка хора, скупчени в средата на коридора.
— Отместете се! — заповяда Кбаот.
Тълпата се разтвори пред него и за миг Оби Уан успя да види някакъв човек, полулегнал, полуопрян на стената на коридора. Той стискаше дясното си рамо, а лицето му бе изкривено от болка. На няколко крачки от него стоеше друг човек. Зад гърба му имаше едноместен спидер от онези, които се използваха за придвижване из крайцера. Човекът неспокойно пристъпваше от крак на крак, а ръцете му висяха безпомощно.
— Какво се е случило? — запита Кбаот, като коленичи до ранения.
— Той ме блъсна — каза падналият, а докато говореше, лицето му се изкриви още повече. — Форсира това чудо точно в рамото ми.
— Той изскочи изведнъж пред мен! — защити се човекът до спидера. — Нямаше как да спра навреме…
— Ако не беше карал толкова диво…
— Достатъчно! — прекъсна ги Кбаот. Ръцете му внимателно обхванаха рамото на ранения. — Не е сериозно, само извадена става — дланта му леко потрепери и той се присегна към Силата…
— Ааа! — извика от болка мъжът и цялото му тяло се сгърчи, притискайки се към стената още повече. — Ааа… — изпъшка той още веднъж.
Кбаот се изправи и си избра двама души от тълпата:
— Ти и ти, придружете го до медицинския център!
— Слушам, учителю Кбаот — каза единият от тях.
Двамата клекнаха до ранения, за да му помогнат да се изправи на крака.
— А що се отнася до теб — продължи Кбаот, като се обърна към шофьора на спидера, докато другите си проправяха път към медицинския център, — очевидно си карал с несъобразена скорост.
— Не е вярно! — възрази другият. — Вината изобщо не е моя! На тези неща им е зададено да летят с прекалено висока скорост…
— Наистина ли? — каза хладно Кбаот. — Тогава как ще ми обясниш факта, че в продължение на цели дванайсет дни измежду всичките почти двеста спидери и шейни на борда на шестте ни крайцера първата катастрофа става именно с теб? Аз самият съм ги карал четири пъти без никакви проблеми.
— Да, ама вие сте джедай — каза човекът горчиво. — На вас злополуки не ви се случват.
— Може и така да е, но въпреки това очевидно си виновен. Заради участието ти в тази катастрофа те наказвам с лишаване от хонорар за един цял ден.
Очите на човека се разшириха:
— Какво? Как така? Но това е…
— И освен това ти се забранява да използваш спидерите на „Изходящ полет“ в продължение на една седмица — безцеремонно го прекъсна Кбаот.
— Ей, чакайте малко — възрази човекът, докато шокът му започваше да се превръща в ужас. — Не можете да правите това!
— Току-що го направих — спокойно каза Кбаот. После огледа тълпата около себе си, сякаш за да види дали някой ще дръзне да оспори решението му. Накрая погледът му се спря на един родианец в работнически гащеризон: — Ей, ти, погрижи се този спидер да отиде в работилницата и после го откарай обратно в паркинга. Останалите да се връщат на работа.
Неохотно, или поне така му се стори на Оби Уан, тълпата започна да се разотива. Кбаот изчака достатъчно дълго, гледайки как родианецът се отдалечава на спидера. След това се обърна и закрачи по коридора, откъдето бе дошъл. Устата му се изкриви, когато забеляза Оби Уан пред себе си.
— Казах ви да останете при ученик Скайуокър — избоботи той на висок глас, докато се приближаваше към него.
— Знам — Оби Уан посочи към разотиващата се тълпа. — Какво точно беше това?
— Раздаване на правосъдие — и Кбаот мина край него, без да забавя крачка.
— Без да изслушвате двете страни? — учуди се Оби Уан и забърза след него да го настигне. — Без дори да проведете разследване?
— Естествено, че имаше разследване — каза Кбаот. — Вие бяхте там. Нали чухте всичко!
— Два-три въпроса към участниците в случката едва ли може да се приемат за разследване — твърдо каза Оби Уан. — Ами позоваването на трета страна, разпитването на някой свидетел? Ами инспекция на самия спидер?