— Ами помощта на Силата? — прекъсна го Кбаот. — Като джедаи ние разполагаме с онази проницателност, която ни позволява да вземаме решения по-бързо от останалите?
— На теория, може би — каза Оби Уан. — Ала това не означава, че трябва да пренебрегваме другите налични източници.
— И какво по-точно бихте направили с тези източници? Ще назначите комисия и ще изгубите няколко безкрайни часа с интервюта и разговори? Смятате ли, че харченето на толкова ценно време и усилия с лека ръка щеше да доведе до някакви различни последствия?
— Вероятно не — наложи се да признае Оби Уан. — Но вие подминахте целия процес на правораздаване, без въобще да се допитате до капитана или до корабния правилник.
— Пфу! — изсумтя Кбаот и махна пренебрежително с ръка. — Еднодневна глоба за наказание плюс едно временно и напълно основателно ограничаване на движенията на този работник. Наистина ли бихте ме накарали да изгубя времето на капитан Пакмиллу — а и моето — с нещо толкова тривиално?
— Капитанът не може да не бъде информиран.
— Ще бъде — обеща Кбаот и впи остър поглед в Оби Уан. — Обаче отношението ви ме изненадва, учителю Кеноби. Този вид посредничество и способността да разрешаваме спорове не са ли именно онези неща, с които се занимават всички джедаи из Републиката всеки един ден?
Оби Уан изгледа коридора пред тях.
— Да, но обикновено поне едната страна би трябвало най-напред да поиска помощ от джедаите. А тук никой от тях не го направи.
— Но, от друга страна, когато се натъкне на подобен конфликт, джедаят не е ли длъжен да се намеси от чувство за чест и достойнство? Ученикът ви сигурно вече е приключил с тренировъчния си курс. Искате ли да отидем и да проверим колко лесно му се удават баталните симулации?
16.
Кардас се сепна в съня си и видя, че над него от тъмнината са се надвесили чифт светещи червени очи.
— Кой е? — запита той объркано.
— Траун — каза тихо гласът. — Обличайте се.
— Какво се е случило? — Кардас отметна одеялото и свали крака през ръба на леглото.
— Един от моите наблюдателни постове ми докладва, че в неговата област се е появили група неидентифицирани кораби — обясни Траун. — Бързо, имаме не повече от трийсетина минути.
Четирийсет и пет минути по-късно „Брулещ ястреб“ изхвърча от прохода в астероида и скочи в хиперпространството.
И не само „Брулещ ястреб“. Преди да направят скока, Кардас успя да преброи не по-малко от единайсет други кораба, които заемаха позиция наоколо и зад тях, както и още два кръстосвача с техния размер.
— Още вагаари ли са се появили? — попита той, когато линиите на звездите се стопиха в пъстротата на хиперпространственото небе.
— Този път, изглежда, не — отговори Траун. — Корабите са с напълно различно устройство. Исках да дойдете с мен, за да видите дали няма да успеете да ги идентифицирате.
— Повече полза щяхте да имате, ако бяхте поканили Кенто вместо мен — предупреди Кардас. — Той разбира от всички тези неща много повече от мен.
— Сметнах за най-разумно да ги оставя двамата с Фераси в базата — каза Траун. — Усещам… известни проблеми там.
Кардас сбърчи вежди.
— Прав сте — наложи се да признае той. — И какви точно са тези нашественици?
— Защо ги наричате нашественици?
— Ами аз… — Кардас се оплете. — След оня разговор, който проведохте с брат си, просто предположих, че са на чиска територия — той сбърчи чело. — Нали е така? На чиска територия са, нали?
— Мандатът на завоевателно-отбранителната флота е да наблюдава и да изследва териториите около Чиското господство — изрецитира Траун. — Тъкмо това възнамеряваме да сторим и днес.
Което, в общи линии, си бе също, което Миттраунуруодо бе заявил и на предишната експедиция, завършила с нападение срещу вагаарите. Страхотно.
— Колко време ни остава, докато стигнем?
— Около четири часа. Междувременно тук наредих да се подготви и за вас един боен костюм с доста повече вградено снаряжение и по-добър херметизиращ механизъм от собствения ви костюм на „Ловеца на сделки“. Този воин ще ви помогне да се облечете.
Първите три часа от пътуването се изнизаха един след друг, преди воинът да успее да намъкне костюма върху тялото на Кардас, както трябва. През четвъртия час самият Кардас съсредоточено изучаваше многобройните вградени функции на новата си придобивка. За негова изненада тромавото съоръжение се носеше доста лесно, макар че тежеше значително повече от костюмите, с които бе свикнал.
Той се върна на мостика и откри, че в негово отсъствие Траун и останалите членове на екипажа също се бяха вмъкнали в собствените си вакуумирани костюми.