Последваха две потвърждения и след миг Кардас изгледа как единият от другите два кораба с размерите на „Брулещ ястреб“ се отдели от групата, насочвайки се вдясно от техния борд. В същото време един от деветте щурмовика се понесе в противоположната посока.
— Какъв експеримент? — попита той.
— При наличието на толкова много изтребители, които се контролират, допускам, че създателите на системата не са имали възможност да си позволяват твърде много находчивост. Сега ще изпробваме докъде се простират границите на тази находчивост.
— Нападат! — извика рязко един неймодианец на контролното табло. — Един-единствен щурмовик по вектор нула-четири-две на нула-осем-осем.
— Глупак! — изсумтя Кав презрително. — Да не си въобразява, че ние тука спим? Външен отряд, пресечете пътя му и го ликвидирайте.
Кинман Дориана проследи на мониторите как трите предни групи дроиди изтребители развалиха фронтовия екран, който бяха изградили, и се понесоха като рояк в мрака, за да пресрещнат самотния нападател. Ала точно когато се подредиха по вектора на своята атака, чуждият щурмовик внезапно заряза начинанието си, направи остър завой и бързешком се прибра на безопасно разстояние при своите си.
— Върнете ги в патрулираща формация — нареди Сив Кав. — Тоя Миттраунуруодо не схваща ли колко драстично го превъзхождаме по численост и огнева мощ?
— Може би просто иска да си стои там извън обхват и да ни наблюдава — посочи Дориана. — Сигурно няма нужда да ви напомням, че не можем да си позволим лукса наоколо да се мотае каквато и да е публика, когато „Изходящ полет“ пристигне на това място.
— Да не би да намеквате, че може да са шпиони, изпратени от Сената?
— Или пък да са хора на джедаите, на Палпатин или на някой друг — продължи мисълта му Дориана. — Не ги знаем какви са. Едно обаче е сигурно. На такова огромно разстояние от Републиката не би трябвало никой да знае основния език.
— Един щурмовик отново тръгна към нас, вицелорд — съобщи неймодианецът на пулта. — Същият кораб, по същия вектор.
— Ами тогава същият отговор — заповяда Кав, като се приведе напред, за да разгледа образа по-отблизо. — Може би се опитва да изчисли точно докъде достигат пределите на оперативния ни обхват.
— Бъдете нащрек — предупреди го Дориана. — Ако по някакъв начин разберат как да заглушат сигнала ни, тогава онези изтребители ще блокират.
— И след няколко минути ще се самоунищожат — нетърпеливо допълни предположението Кав. — Благодаря ви, командир Стратис. Познавам собственото си въоръжение. Ето, вижте го. Отново побягна страхливо, без да си е взел каквато и да е поука.
— Освен ако това не е само примамка — каза Дориана, разглеждайки останалите монитори. — Не забравяйте, че от групичката им се отдели и един кръстосвач при първото нападение на този.
— Не съм забравил — увери го Кав. — Но той само се носи далеч встрани по обиколната ос, без да прави опити да се приближава или да напада.
Дориана поклати глава неодобрително:
— Нещо кроят, вицелорд.
— Каквото и да са замислили, няма да постигнат нищичко — каза Кав. — До пристигането на „Изходящ полет“ ни остават цели девет дни. Повече от достатъчно време, за да си изберем как точно да се разправим с този досадник… — още не бе доизрекъл тези думи, когато на монитора се видя как бягащият щурмовик внезапно се обърна и отново се втурна към тях.
— Вицелорд… — понечи да докладва неймодианецът.
— Същият отговор — преряза го Кав. Но този път в тона му имаше нотка на задоволство. — Вече разбрах намерението му, командир Стратис. Той се надява, че горивото на изтребителите ни ще свърши и след това ще може просто да ги заобиколи необезпокояван. Обаче изобщо и не предполага, че в резерв имам всичките дроиди изтребители на „Мрачна мъст“, както и половината на „Бранител“.
— Възможно е — промърмори Дориана, но смътното му усещане за тревожност се пробуждаше с всяка изминала минута, докато наблюдаваше развитието на същия сценарий за трети път. Не можеше този Миттраунуруодо да не разполага с някаква по-смислена офанзивна идея от такава проста игра на гоненица в мрака. И все по протежението на един и същ вектор. Да не би да се опитваше да открие слабост в нападателната формация на дроидите?
За пореден път изтребителите прогониха натрапника. И за пореден път малкият кораб избяга на безопасно разстояние отвъд обхвата им и се приготви за нова атака. Цялото представление се повтори неизменно още два пъти и Дориана тъкмо поглеждаше хронометъра си, за да види колко оставаше до края на двайсет и петте минути горивен лимит на изтребителите, когато внезапно вицелорд Сив Кав изтряска с юмрук по ръба на престола си.