Ала непознатият командир току-що бе съумял да премине покрай три групи дроиди изтребители, и то без да произведе нито един изстрел — нещо, за което се предполагаше, че също е невъзможно. Каквато и изненада да си бе наумил Миттраунуруодо сега, Дориана изпитваше силни опасения, че нямаше да им хареса.
И все пак въпреки мрачното предчувствие една частица от него очакваше с нетърпение да види какво щеше да последва.
Не му се наложи да чака дълго. Приближаващите чужденци сега разширяваха формацията си, жертвайки закрилата на застъпващите се щитове, за да могат да си осигурят повече място за маневри. От другата страна множество ята от дроиди изтребители се разгръщаха в реципрочна позиция, създавайки широк триизмерен фронт срещу нарушителите. Двете групи след малко щяха да се приближат достатъчно, за да получат възможност за лазерен огън…
Когато внезапно всеки от чуждите кораби изстреля по едно самотно торпедо.
Светлинките на командното компютърно табло на „Мрачна мъст“ премигаха леко в знак, че цялата информация от сензорите на дроидите е събрана, обобщена и анализирана и че е формулирано съответното решение за отговор. Миг по-късно реакцията бе преведена на няколкостотин команди, които след това бяха надлежно сортирани, закодирани и изпратени обратно до примитивните мозъци на дроидите, управляващи своите въоръжени кутийки. Само частица от секундата след това действие изтребителите изпълниха командите си, обсипвайки изстреляните торпеда с дъжд от лазерен огън, който взриви всичките девет ракети на съвсем дребни шрапнели.
— Наивна загуба на усилия — отбеляза Кав. — Разстоянието очевидно бе прекалено голямо за…
— Почакайте малко! — прекъсна го Дориана, втренчен навъсено в мониторите. Покрай останките от разпръснатите торпеда сега имаше нещо, което все още се движеше. Приличаше на някаква ефимерна мъгла от почти невидими нишки, които сякаш нарастваха и ставаха все по-дълги, докато се приближаваха към изтребителите. — Бързо ги отзовете! — припряно каза той на Кав.
Ала вече бе прекалено късно. В един кратък миг всичките единайсет чужди кораба внезапно нарушиха формацията си и се пръснаха във всички посоки, а полупрозрачните нишки стигнаха до няколкото групи изтребители. След това там последователно проблеснаха приглушени светкавици…
— Спряха да реагират! — извика един неймодианец от компютърното табло. — Деветте групи дроиди изведнъж изключиха!
— Конърски мрежи — изръмжа Дориана, впивайки пръсти по-дълбоко във възглавничката до себе си. Цели девет групи дроиди изтребители бяха извадени от строя напълно елегантно и ефикасно.
Извадени от строя, но не и от сражението. Набраната инерция продължаваше да ги носи в пространството напред… И докато Дориана безпомощно съзерцаваше всичко това, те започнаха да се блъскат едни в други по безсмислените си вектори, където допреди малко се бяха устремили, за да преследват разпръсналите се чужденци. Последва нова поредица от взривове, но този път светкавиците бяха много по-силни от предишните.
И така изведнъж вече не останаха абсолютно никакви изтребители, които да запълнят образувалата се дупка в защитния екран пред корабите на Първа ударна група.
— Това е невъзможно! — промълви Кав, а петоъгълната му шапка подскачаше на главата му, докато той трескаво се извръщаше ту наляво, ту надясно. — Как успяха да направят това?
— Пуснете в действие останалите изтребители — върна го в реалността Дориана. — Веднага!
Кав не се нуждаеше от повече подканване.
— Заповядайте на „Бранител“ да активира всички останали налични дроиди — нареди той на висок глас. — Да излетят веднага щом са готови! И изпратете всички изстреляни право напред, за да пресрещнат противника.
— Стойте малко — възрази Дориана. — Не можете ей така да оставите другите ни флангове незащитени…
— Срещу какво? — натърти Кав. — В момента това е основната фронтова линия. Ако не защитим нея, съвсем скоро няма да ни останат и флангове, които да пазим — и той се обърна към другия край на мостика и махна на един от офицерите: — Изпълнете заповедта ми!
— Атакуват ни — промърмори Кардас, питайки се дали най-после Траун не бе намерил залък, който да е прекалено голям за устата му. Чисът бе успял да се освободи с лекота от първите няколко талаза на дроидите изтребители, но срещу подобен противник такива номера можеха да ти свършат работа само веднъж.
А сега фланговете на линкорите бълваха останалите няколкостотин изтребителя, които стремително се понасяха към тях на нови тласъци.