Освен ако Траун не очакваше именно такава реакция. Кардас прегледа един по един мониторите, търсейки самотния кръстосвач, който се бе отделил от тях преди началото на битката. Ако основната група чиски кораби беше само за отвличане на вниманието…
Ала „Вихрушка“ не даваше и най-малък признак, че възнамерява да напада корабите на Търговската федерация отстрани. Кръстосвачът просто си седеше тихо надалеч. Сигурно го пазеха за резерв.
Кардас погледна отново към приближаващите изтребители.
— Надявам се, че някъде в ръкава си сте скрили още някоя изненада — предупреди той.
— Определено ще трябва да помислим по този въпрос, ако в бъдеще ще ни се налага редовно да се изправяме пред противници от такъв калибър — каза сухо Траун. — Кажете ми — какво ще се случи с тези дроиди, ако оперативният им сигнал бъде прекъснат?
— Ако какво? Да не би да смятате да заглушите честотата им?
— Защо не, не одобрявате ли?
— Не, напротив — каза Кардас. — Обаче всички знаят, че сигналите на Търговската федерация не могат да се заглушават. Системите им могат да сменят командния образец за стотни от секундата. В момента, когато вие почнете да заглушавате единия край на спектъра, те просто ще превключат на друга честота.
— А ако блокираме целия спектър едновременно?
Кардас зяпна. Траун наистина говореше сериозно.
— Невъзможно е да обхванете абсолютно целия периметър, командире — каза той през зъби. — Прекалено е голямо пространството. Още щом започнете, те ще се усетят какво сте намислили, и ще изпратят цял набор от предварително зададени команди до всички свои кораби извън обхвата на заглушаването. Тези дроиди може да не са твърде интелигентни, но със сигурност могат за нула време да се заредят с достатъчно оперативни команди, за да продължат да функционират, докато не ни превърнат в прах.
— Прав сте, но само при положение че извън заглушаването са останали някакви дроиди изтребители — отбеляза Траун. — Но, изглежда, противникът ни сам е разрешил този проблем вместо нас — с тези думи той посочи към изображението. — Колкото повече ние скъсяваме разстоянието, толкова повече той струпва абсолютно всичките си изтребители в ето тази малка област.
Кардас погледна внимателно мониторите. Траун беше прав. Командирът на Търговската федерация бе изтеглил целия си наличен арсенал откъм останалите флангове на флотата си и го бе насочил именно срещу тях. Не осъзнаваше ли големия риск, който поемаше по този начин?
— А какво да кажем за свързочните ви честоти? — запита Кардас. — Ако заглушите целия спектър, тогава ще блокирате и собствената си връзка с вашите кораби.
— За щастие моите матроси имат повече способности от това просто да слушат и да изпълняват командирски заповеди. Нека да видим сега чия военна философия ще се окаже по-нестабилна — Траун се приведе напред и си пое дълбоко въздух: — Заглушаване на целия спектър… сега!
Цяла една дълга ужасяваща секунда мостикът на „Мрачна мъст“ се изпълни с пронизително скърцане, долетяло сякаш от отчаяните гърла на милиони неспокойни души от някоя древна корускантска легенда. След това неймодианецът свързочник удари с длан по бутона на високоговорителите, прекъсвайки воя и оставяйки само отдалечаващото се ехо да кънти в ушите на Кинман Дориана.
— Какво беше това, да го вземат…?
— Вицелорд, току-що бяхме заглушени! — извика неймодианецът, взирайки се в таблото си видимо озадачен. — Всички дроиди изтребители са блокирали!
Дориана вдигна поглед към небето зад илюминаторите и стомахът му се сви на топка. Навсякъде пред очите му блуждаеха стотици изключени дроиди изтребители, всеки от тях носен от инерцията на последната му зададена посока.
А между тях чуждите кораби на командир Миттраунуруодо устремно се приближаваха към тях, разблъсквайки настрани безпомощните черупки на дроидите. Двата кръстосвача летяха в стройна формация, предхождани от екранната формация на щурмовиците им.
— Веднага възстановете захранването на нашите изтребители! — безцеремонно заповяда Кав, махайки с ръка към неймодианците на командното табло. — Възстановете го моментално!
— Опитваме се — извика в отговор един от тях. — Разкриваме лазерна връзка с колкото можем от тях…
Ала Дориана знаеше, че комуникационните лазери изискват пряка видимост, и сега с все по-свиващо се сърце наблюдаваше как дори и тази ефимерна възможност постепенно замираше, понеже цялата територия пред очите му се запълваше с облаци от прах и метални парчета, които все повече блокираха видимостта. Някои от изтребителите действително успяха да възстановят захранването си, но далеч преди да се организират в някаква формация, наближаващите чужденци ги разбиха систематично един по един.