— Те си въобразяват, че разполагат с всички отговори продължи Дориана, — както и че всички околни би следвало да се покоряват на техните представи за справедливост.
— И все пак вие сега казвате, че те са се запътили към съвсем друга галактика — припомни му Миттраунуруодо. — Така че отново питам. По какъв начин тази експедиция би могла да засегне чисите?
— Преди да отпътуват от тук, те възнамеряват да проведат изследвания в неопознатите местности на нашата галактика — продължи Дориана. В този момент му се прииска да можеше да разчете случващото се у този чис също толкова лесно, колкото у Кардас. Досега обаче нямаше абсолютно никаква представа, какво впечатление оставяха думите му у непознатия събеседник. — А когато продължат нататък и навлязат на територията на чисите, джедаите със сигурност ще се опитат да наложат волята си и върху вашата раса.
— „Ще пожелаят“ е съвсем правилна дума — каза Миттраунуруодо и лицето му придоби още по-неумолимо изражение. — Чисите не са готови да приемат чужди представи просто така, без необходимата задълбочена преценка. И със сигурност няма да се покорим на ничия чужда власт. Чиято и да е тя.
— Разбира се — каза Дориана и предпазливата надежда изгря още малко в съзнанието му. Значи кукичките към сърцето на този Миттраунуруодо щяха да са расовата принадлежност и професионалната гордост. Отлично. — Но все пак ви предупреждавам да не ги подценявате по никакъв начин. Джедаите са безскрупулни и хитри. Пък и смея да подчертая, че тяхната сила не може да се съпостави с нищо, с което сте се сблъсквали досега.
— Ще се изненадате с какви неща сме се сблъсквали — каза Миттраунуруодо с мрачен глас. После внезапно се изправи. — Но тези въпроси ще ги дискутираме впоследствие. За момента има други дела, които неотложно изискват вниманието ми.
— Разбира се — Дориана също се изправи. — Какво бихте желали да правим във ваше отсъствие?
— Засега просто и двамата останете тук, на мостика — нареди Миттраунуруодо. — Ще ви изпратя вест, когато поискам отново да се срещнем. Междувременно бих искал да изпратя на борда ви една група, която да разгледа кораба и оборудването му.
— Никога! — излая Кав. — Този кораб е собственост на Търговската федерация и…
— Тихо! — сгълча го Дориана и го изгледа с пламнали очи. Този глупак абсолютно нищичко ли не схващаше? — Разбира се, ще ви предоставим каквато и да е помощ, от която бихте се нуждаели за обиколката.
— Благодаря ви — каза Миттраунуруодо. — След като приключат, те ще ви предадат нови нареждания, какво да правите оттук нататък. Когато ги получите, ще ги изпълните дословно.
— Както желаете — кимна Дориана.
Миттраунуруодо изгледа за миг Кав и Дориана усети напрежението между двамата. Неймодианецът обаче остана безмълвен и Миттраунуруодо се обърна към Кардас:
— Елате с мен.
Двамата напуснаха стаята, а по петите им ги последваха чиските матроси в стегната стъпка. Дориана изчака, докато херметическите врати се приплъзнаха зад гърба им, и се обърна към Кав:
— При цялото ми уважение, вицелорд Кав, чудя се какво в името на покойната ви майка си мислите, че правите?
— Тъкмо това щях да ви питам и аз — противопостави му се Кав. — Толкова лесно ли просто прекланяте глава пред непознати и им връчвате нашия живот и нашата собственост? И то на такъв примитивен чужденец от такъв загубен свят!
— Огледайте се около себе си, вицелорд — каза мрачно Дориана. — Вашият примитивен чужденец току-що разнебити с лекота абсолютно цялата ни Първа ударна група! И освен ако не съм пропуснал нещо, в този процес той не изгуби нито един кораб.
— А сега вие желаете да го направите дори още по-могъщ, като му предоставите пълен достъп до всички тайни на Търговската федерация?
Дориана си пое дълбоко въздух.
— Слушайте сега — започна той, като подбираше внимателно думите си. Чувстваше се така, сякаш се бе върнал обратно на Барлок и се опитваше да втълпи в главата на онези идиоти бролфите една чиста и проста схема за покушение. — Ние се провалихме в мисията си. Дори и сега Миттраунуруодо да вземе да се обърне и да отпраши по пътя си, оставяйки ни на мира, в тази Вселена не съществува дори и теоретична вероятност да успеем да ликвидираме „Изходящ полет“ с останалия ни самотен линкор. В такъв случай не бихме имали друг избор, освен да се върнем обратно в Републиката и да се изправим пред гнева на Дарт Сидиъс… А случи ли се това, мога да ви уверя най-чистосърдечно, че тогава ще ви се иска да бяхте загинали тук, под огъня на чиските щурмовици — той направи кратка пауза и после многозначително добави: — Освен ако…