Думите му увиснаха във въздуха за няколко секунди.
— Освен ако? — запита Кав с приглушена интонация.
— Освен ако не успеем — продължи Дориана — някак си да убедим Миттраунуруодо да ликвидира „Изходящ полет“ вместо нас.
В продължение на около минута в помещението се възцари тишина.
— Разбирам — каза Кав най-накрая. — Мислите ли, че ще успеете да постигнете това? А и дори да го убедите, смятате ли, че той е способен да се справи с подобно предизвикателство?
— Не знам — наложи се да признае Дориана. — Той не е вчерашен и със сигурност е усетил, че описанията ми за възможностите на „Изходящ полет“ и за способностите на джедаите едва ли ще са чиста монета. Дори предполагам, че поиска да прекъснем разговора, само и само за да може да чуе какво има да каже Кардас по този въпрос.
— Но защо би се вслушвал в съветите на един човек, когото самият той смята за шпионин? — учуди се Кав.
— Не го смята за шпионин — каза Дориана и се усмихна със стиснати устни. — Ако го смяташе, едва ли щеше да го каже в прав текст пред него. Според мен иска ние да останем с впечатлението, че той не би се вслушал в съветите, които би му дал Кардас.
Кав поклати глава отрицателно.
— Твърде сложно стана и от това ме заболява главата.
— Да, знам — търпеливо каза Дориана. — И именно по тази причина ще трябва да оставите в мои ръце всичко оттук нататък. Абсолютно всичко!
Кав промърмори нещо полугласно.
— Добре, нека бъде така — изръмжа най-после, — но само засега. Не забравяйте, че няма да ви изпусна от поглед.
— Хубаво — каза Дориана. — Просто помнете, че животът ви струва много повече от вашата гордост.
— Може би е така — съгласи се Кав. — Но нали казвате, че Миттраунуруодо не вярва много на вашите описания, колко лоши са джедаите. Тогава как ще го придумате да срази „Изходящ полет“?
— В моя арсенал по придумване съм заредил много по-силни аргументи от обикновените лъжи за характера на джедаите — увери го Дориана. — Повярвайте ми.
— Добре — наклони глава Кав, — поне засега.
Вече най-малко три часа Кардас седеше сам пред компютърното табло в каютата си на „Брулещ ястреб“, борейки се с технически текст страница след страница на чеунх и разни схеми, когато Траун най-после се върна за него.
— Извинения за дългото ми забавяне — каза командирът, след като вратата се приплъзна зад гърба му. — Надявам се, че сте си намерили някакво занимание междувременно?
— Изследвах докладите на техническите екипажи, както ме помолихте — сухо продума Кардас, обръщайки се обратно към компютъра. Поведението му беше грубо, знаеше го, но тъкмо сега не се чувстваше в твърде гостоприемно настроение.
— И?
— И какво?
— И каква е вашата оценка за способностите на Търговската федерация? — попита търпеливо Траун.
Кардас въздъхна, чувствайки се като кораб с неработещ жироскоп. Непосредствено преди битката Траун го бе укорил, че го е излъгал за мащабите на робството в Републиката. А после, непосредствено след битката, му бе предявил обвинение в шпионаж в полза на Търговската федерация. Сега пък изневиделица искаше от него анализ на военната техника в чуждия кораб?
— Дроидите изтребители са първокачествено оръжие — озъби се той. — Преди няколко месеца четох някакъв доклад, където се изказваше предположението, че единствената причина да не изличат напълно нападателите си при битката на Набу е била много проста. Нуждата да се командват едновременно толкова много наземни части е претоварила компютърните им системи и това е затлачило повече от допустимото оперативните действия на контролния център на изтребителите. Тук обаче на тях не им се налагаше да управляват никакви наземни части. По мое скромно мнение, ако не бяхте заглушили системата им за връзка, изтребителите с абсолютна сигурност щяха да ни разпердушинят.
— Съгласен съм. За наше щастие завоевателната флота разполага с доста по-мощни предаватели в сравнение с отбранителната флота, понеже рядко можем да разчитаме на колониалните системи от усилватели и ретранслатори. А какво мислите лично за вицелорд Кав и за командир Стратис?