— Защо изобщо ми задавате такива въпроси? — настоя Кардас, като най-после се предаде и се изправи, за да се изправи лице в лице с Траун. — Мислех, че не ми вярвате.
Траун поклати глава отрицателно:
— Съвсем не. Ако вие и спътниците ви бяхте разузнавачи, щяхте да се възползвате от достъпа до нашата компютърна мрежа в базата, за да разучите технологиите ни и да разкриете местоположението на нашите светове. Вместо това обаче вие работехте единствено за усъвършенстването на познанията си по чеунх. Може ли да поседна?
— Да, естествено — бързо каза Кардас и като скочи от стола си, се завтече да му подаде ръка. Улисан в собствените си страхове и наранена гордост, той въобще не бе забелязал тоталната умора върху лицето и осанката на Траун. — Добре ли сте?
— Добре съм — увери го Траун, отхвърляйки протегнатата ръка. После пристъпи до койката и тежко се отпусна в нея. — Просто беше твърде дълъг ден.
— Изглеждате не само уморен — отбеляза Кардас и се взря в него по-отблизо. — Да не би нещо да не е наред?
— Нищо сериозно — каза Траун. — Току-що получих известие, че адмирал Аралани е поела насам.
Кардас сбърчи вежди. Не бяха изминали и пет седмици, откакто адмирал Аралани бе отнесла пленения кораб с плячкосаните съкровища.
— Да не би вече да са приключили с изследването на вагаарския кораб?
— Струва ми се, че е решила да съкрати своето лично участие в тези изследвания — обясни Траун. — Именно по тази причина си позволих да ви обвиня в шпионаж пред собствените ми матроси. След днешните събития тя със сигурност ще реши да ги разпита един по един, а аз исках да си осигуря правдоподобно основание, защо вие тримата все още не сте напуснали територията на чисите. Поднасям извиненията си за недоумението, което сигурно съм предизвикал у вас.
— Не се притеснявайте — каза Кардас и отново сбърчи вежди. — Смятате, че Аралани ви подозира в нещо?
— Не се и съмнявам — каза Траун. — Особено предвид на сведенията, които стигат до нея от Крустай.
— Но кой във вашата база би могъл…? — Кардас остави въпроса недоизказан, понеже едно ужасяващо предположение прекъсна мислите му. — Трасс? Собственият ви брат?
— Че кой друг би сметнал за необходимо да я информира за случващото се?
— Да не твърдите, че вашият собствен брат се опитва да ви натопи? — настоя Кардас, не вярвайки на ушите си.
— Брат ми държи необикновено много на кръвната родствена връзка в семейството, в това число на мен — каза Траун, а в гласа му се долови нотка на тъга. — Ала сега е дълбоко обезпокоен от поведението ми. Според него аз съм тръгнал по пътека на самоунищожение… И като синдик от осмата управляваща фамилия негово задължение е да стори всичко, което е по силите му, за да съхрани достойнството и положението на фамилията.
— И затова насъсква цял адмирал срещу вас?
— Ако адмирал Аралани дойде тук, за да отмени заповедите ми, тогава вече ще бъда неспособен да предприема каквото и да било, което да доведе до допълнителни проблеми — посочи Траун. — Или поне така разсъждава той. Така само с едно действие той предпазва и мен, и осмата фамилия.
Кардас се замисли за миг за мащабното нападение на вагаарите, на което бяха станали свидетели, и пред очите му отново изникна образът на всички онези безпомощни същества, наредени пред дулата на чуждите оръжия в мехурите на корпуса.
— А междувременно всевъзможни насилници, като вагаарите, ще могат да правят каквото си искат необезпокоявани.
— Точно така — Траун притисна длан към челото си. — И все пак, когато пристигне адмирал Аралани, командването тук си остава в мои ръце. И така, какви са впечатленията ви от поведението на вицелорд Кав и командир Стратис?
С усилие на волята Кардас успя да откъсне вниманието си от спомена за живите щитове на вагаарските кораби.
— Ами за начало ще кажа, че според мен Стратис не е точно командир на тази флота. Просто не мога да си представя неймодианците ей така да предоставят свои собствени кораби в ръцете на човеци.
— Освен ако съответният човек не е някак си по-високопоставен в йерархията от тях — предположи Траун. — Или пък ако човекът не е представител на някой друг, който наистина разполага с много власт. Освен това Стратис, разбира се, не е истинското му име.
— Възможно е — съгласи се Кардас. — Но според мен казват истината, че самите те не са завоевателска флота. Дори и тези складови пръстени да бяха натъпкани до сензорната тапицерия с такива бойни дроиди, пак нямаше да им бъдат достатъчни за евентуална окупация на цяла планета.