— Значи заключавате, че мисията им действително е унищожаването на „Изходящ полет“?
— Ще ми се да можех да съм толкова категоричен. Обаче нямам ни най-малка представа, какво представлява този „Изходящ полет“ — призна Кардас. — Никога не съм чувал за такава експедиция, а и не бих бил склонен да вземам думите на Стратис за чиста монета.
Траун кимна утвърдително.
— Вероятно Кенто или Марис ще знаят повече.
— Възможно е — съгласи се Кардас. — Значи се връщаме на Крустай, така ли?
— Необходимо е да бъда там, за да посрещна адмирал Аралани — припомни му Траун. — Моите хора тук ще могат да приключат обиколката си и без нас.
— Ами ако междувременно Кав и Стратис решат да ги избият и избягат?
— Няма — увери го Траун. — Преди всичко в момента не могат да направят скок в хиперпространството независимо колко силно го желае вицелордът. Не и докато „Вихрушка“ ги държи в гравитационната си сянка.
— Аа, ясно! — каза Кардас и лицето му пламна от смущение. При всичко останало, което се случваше около тях, той напълно бе забравил за кръстосвача, който Траун бе изпратил встрани, преди да започне битката. Очевидно чиските техници бяха успели да открият начин да активират вагаарския гравитационен проектор във вътрешността на кораба.
— А, от друга страна, дори и да можеха да изчезнат, лично аз се съмнявам, че биха го сторили — продължи мисълта си Траун. — Командир Стратис копнее твърде силно да ме накара да покося „Изходящ полет“ вместо тях.
Кардас присви очи недоверчиво.
— Това ли се е опитвал да постигне?
— А защо, мислите, изгуби толкова много време, за да ми разказва с подробности за въоръжението на „Изходящ полет“ и за страховитите умения на джедаите? — хитро попита Траун.
— Аз просто… ъъ… искам да кажа… Мислех си, че той просто се опитва да ви убеди да ги оставите на мира — запъна се в собствените си думи Кардас. — Да не възнамерявате…?
— Възнамерявам да направя всичко възможно, за да защитя онези, които разчитат на мен — каза Траун, внимателно подбирайки думите си. — Нищо повече. Но и нищо по-малко от това — той се изправи. — Но това не е ваша грижа. Още веднъж ви благодаря за помощта.
— Няма проблем — каза Кардас и също се изправи. Стори ли му се, или наистина забеляза как командирът леко залитна, докато ставаше от мястото си? — А вие по-добре си починете малко. Няма да бъде никак забавно за никого от нас, ако вземете да се строполите от изтощение тъкмо когато адмирал Аралани възнамерява да ви изхвърли зад борда.
— Благодаря за загрижеността — сухо каза Траун. — Ще се опитам да не я разочаровам.
— И един последен въпрос, ако може — добави Кардас, когато командирът се запъти към вратата на каютата. — Откъде бяхте сигурен, че онези две дроидеки нямаше да ни видят сметката на място?
— Онези какво? Аа, търкалящите се бойни дроиди — каза Траун. — Не беше особено трудно. Всеки един дребен детайл от дизайна на мостика им говореше, че това е раса, която по никакъв начин не би подложила себе си на по-голям риск, отколкото се налага, и то само в краен случай.
— М-да, такива са неймодианците — съгласи се Кардас. — И до това заключение стигнахте, наблюдавайки дизайна на мостика?!
— Архитектурата е просто още една разновидност на художественото изкуство — припомни му Траун. — Ала дори и без тези знаци тройната херметическа врата, през която минахме, би ми подсказала, че тези неймодианци не са никакви бойци.
— Поради което са си домъкнали тези бойни дроиди, които да се бият вместо тях, ако се наложи — допълни мисълта му Кардас. — Но нали именно в такива напечени моменти един страхливец би прибягнал именно до услугите на бойна машина? Откъде знаехте, че не смята да ги използва наистина?
Траун поклати глава отрицателно.
— Вицелорд Кав беше прекалено близо до мен на нивото на огневата линия. Именно затова се съмнявам, че би заповядал откриване на огън в такава ситуация.
Кардас се намуси:
— Значи е било блъф?
— Или е искал да ни подскаже нещо — каза Траун. — Тези бойни дроиди са изцяло нова концепция за мен и си струва да я обмисля по-внимателно — и той направи гримаса. — Искрено се надявам, че вагаарите не са имали досег с някоя раса, която използва подобен вид въоръжение.
— Едва ли — каза Кардас. — Неймодианците си ги пазят изключително и само за себе си.
— Ще видим — Траун докосна контролния бутон и вратата се отвори пред него. — Спете спокойно, Кардас.
Известно време Кардас остана загледан в затворилата се врата. Значи сега Траун го бе уверил, че всъщност не го смята за шпионин. Тази мисъл бе успокояваща… Макар че командирът бе заявил тъкмо обратното пред няколко свидетели, а и го бе направил със същата степен на привидна искреност.