Въздишката на Омано предизвика съскане в колоните на предавателя:
— Джедаи ли?
Улиър внезапно изпита усещането, че подът под краката му се кани да пропадне всеки миг.
— Един от тях е джедай, да — каза той внимателно. — Но това не променя факта, че не са упълномощени да…
— За съжаление пълномощията им са напълно реални — прекъсна го Омано. — Учителят Кбаот е помолил на всички негови хора да им бъде предоставен пълен достъп до всички помещения и системи на борда на „Изходящ полет“.
Макар да подозираше, че можеше да последва нещо подобно, Улиър почувства как думите на командира му подействаха като кофа студена вода в лицето.
— При цялото ми уважения, командире, но това е едновременно и абсурдно, и невероятно опасно! — възкликна Улиър. — Да се допускат деца в…
— Вече получихте заповедта, механик Улиър — още веднъж го прекъсна Омано. — Ако не я харесвате, свободен сте да се обърнете лично към учителя Кбаот. Тук Омано, край на връзката — след тези думи последва кратък сигнал и предавателят утихна.
Улиър вдигна глава и видя, че Манинг го гледа изпитателно.
— Хубаво — каза той и си наложи да не отмества погледа си от очите на джедая. Ако те си въобразяваха, че ще сведе чело и ще остави нещата ей така просто защото джедаите носят превзета селска роба и лазерен меч, много се лъжеха. — Къде мога да открия Хоръс Кбаот?
— Долу е в тренировъчния център на джедаите. В складовото ядро, сектор 124.
Улиър се опули още по-невярващо:
— Училището ви се намира в складовото ядро? Че какво им е лошото на крайцерите?
Горната устна на Манинг потръпна леко:
— Учителят Кбаот сметна, че ще е най-добре училището да е възможно най-далеч от всички възможни неща, които ще разсейват обучаващите се.
Като например родителите и семействата, както и нормалните им приятели? Твърде вероятно. Някъде дълбоко в Улиър раздразнението му започваше да се превръща в истински клокочещ гняв.
— Хубаво — пак каза той. — След малко ще се върна.
— Е, какво? — запита го Алгранн, когато той излезе в коридора.
— На Омано са му стъпили върху врата — ядно каза Улиър. — Отивам да говоря лично с Големия Дядка, за да видя дали ще мога да налея малко разум в главата му.
— С капитан Пакмиллу?
— Пакмиллу явно вече не командва парада — изръмжа Улиър. — Отивам да се видя с Кбаот. Някой от вас да иска да дойде с мен?
Другите размениха погледи и Улиър си представи как се свиват вътрешно зад привидно спокойните си лица.
— Май ще е по-добре да останем тук — каза Сивв. — Когато учителят Манинг приключи там вътре, пак ще сме си на смяна.
— Добре — каза Улиър и почувства един мускул на лицето му да се свива от антипатия. Защо всички наоколо изведнъж ставаха безгръбначни, щом се наложеше да се изправят срещу джедаи? — Ще се видим по-късно.
Той взе турболифта към най-ниското ниво на крайцер К–4, после се запъти направо, докато не стигна до един от масивните пилони, които прикрепяха крайцерите към складовото ядро под тях. Четири от шестте кабини на турболифта, които сновяха по този пилон, в момента бяха повикани другаде. Другите две обаче бяха свободни и с помощта на една от тях няколко минути по-късно Улиър се озова в складовото ядро.
Ядрото бе разделено на поредица просторни складови помещения, всяко от които бе прилежно запълнено с множество палети, поддържани от цяла мрежа противоударни ремъци. В началото на всяко помещение имаше сравнително малка площ — нещо като тесен проход, който бе оставен незапълнен, за да може работниците да се придвижват и да имат достъп до складираните материали. В края на всеки такъв проход имаше по две врати, водещи съответно в предното или задното складово помещение. Едната беше с размерите на човешки бой, докато другата бе предвидена да е доста по-просторна, за да може да пропуска количките за превоз на оборудването.
Турболифтът го отведе до сектор 120. Улиър видя изписаната цифра на малка табелка, окачена върху ремъците, с които бяха стегнати палетите. Манинг бе казал, че джедайското училище се намира в сектор 124, и Улиър започна да се провира назад по тесния коридор.
Нито едно от помещенията в сектор 124 не бе обозначено с някакви отличителни табели, че тук се провеждат занимания на младите ученици. Улиър изправи рамене, опитвайки се да не мисли за многообразните легенди, които бе чувал за силата на джедаите. После се запъти към по-малката врата и натисна бутона до нея.
Но не се случи нищо. Той опита отново — и пак без резултат. Пристъпи настрани до по-голямата порта за товарене и разтоварване, но тя също се оказа запечатана. Затова той се върна пред по-малката врата, сви дясната си длан в юмрук и блъсна няколко пъти лекичко по метала.