Отново не последва отговор. Улиър продължи да блъска по вратата, като ударите му ставаха все по-силни. На глухи ли се правеха?
— Какво искаш?
Улиър подскочи от внезапния глас, долетял от вградения в стената предавател вляво от него непосредствено над натрупаните палети. От малкия монитор го гледаше сърдитото лице на Кбаот.
— Трябва да поговоря с вас за вашите ученици и техните наставници — заекна Улиър, усещайки как решителността му бързо се стопява под изгарящия поглед на джедая. — В момента се намират в едно от помещенията за контрол и мониторинг на реакторите, а не би трябвало да са там…
— Благодаря ти за загрижеността — прекъсна го Кбаот, — обаче няма повод за притеснение.
— Извинете ме, учителю Кбаот, но имам много поводи за притеснение! — настоя Улиър. — Някои от тези системи са особено деликатна техника. Отне ми четири години, за да се изуча добре как се борави с тях!
— Твоите пътища не са като джедайските пътища — дълбокомислено отбеляза Кбаот.
— Прекрасен лозунг — изръмжа Улиър. Раздразнението му, което бе започнало да стихва по пътя насам, сега пак взе да се надига и да се приближава до точката на кипене. — Но само с повтаряне на хубави думи не можете да се конкурирате със завършилите техническата школа.
Погледът на Кбаот потъмня още повече.
— Твоето неверие е едновременно и безразсъдно, и обидно — каза той. — Сега ще се върнеш на вахтата си и няма да идваш повече тук.
— Не и докато онези деца се мотаят из реакторното ми помещение! — заинати се Улиър.
— Казах вече! Тръгвай си! — натърти Кбаот.
И внезапно сякаш някаква невидима ръка се притисна към гръдния кош на Улиър, като го отблъскваше неумолимо все по-далеч от заключената врата обратно към другия край на този сектор.
— Чакайте! — изпъшка през дъха си Улиър, опитвайки се безуспешно да се възпротиви на невидимия натиск върху гърдите му. Никога не си бе и представял, че джедаите ще могат да правят това и от разстояние, през монитора на предавателя. — Ами… онези… деца?
Кбаот не отговори нищо, но очите му от предавателя продължиха да следват оттеглянето на Улиър, докато не стигна до вратата. После в един и същ миг образът на монитора и натискът върху гърдите на Улиър изчезнаха.
Цяла една дълга минута Улиър остана на мястото си. Сърцето му биеше лудо от напрежението и все още високия адреналин, а той се опитваше да реши дали да не се върне обратно при вратата и да опита късмета си втори път. Очевидно обаче нямаше смисъл. Като си пое дълбоко дъх, той се обърна и се запъти обратно нагоре към крайцер К–1 и помещението на реакторите.
Когато пристигна там, учителят Манинг и децата си бяха тръгнали, а Сивв и Алгранн бяха заели местата си пред пултовете.
— Е? — запита Сивв, когато Улиър мълчаливо зае своето място.
— Каза да се махам от там и да си гледам работата — отвърна Улиър.
— Нали точно това ни е работата!
— Не ми го разправяй на мен — тросна се Улиър. — Иди му го кажи на онзи тип.
— Може би трябва да отидем и да поговорим с капитан Пакмиллу — предложи Алгранн колебливо.
— Какъв е смисълът? — изръмжа Улиър. — На мен ми се струва, че вече джедаите командват парада на това място.
Алгранн изруга тихо:
— Страхотно! Избягахме от една тирания, ръководена от тъпи бюрократи и корумпирани политици, само и само за да налетим на друга тирания…
— Това не е тирания — възрази Сивв.
— Е, да — стисна устни Алгранн, — засега.
18.
— „Изходящ полет“ — повтори Кенто и сбърчи чело към черното пространство, клатейки глава отрицателно. — М-не, никога не съм чувал това име.
— Нито пък аз — добави Марис. — И казваш, че този Кав и Стратис са ги причаквали там, за да ги ликвидират?
— Кав и някой си — поправи я Кардас. — Според Траун името Стратис е само псевдоним.
— Хубаво де. Кав и господин Някой — нетърпеливо каза Кенто. — И защо ще ги унищожават?
Кардас сви рамене:
— Стратис извади от ръкава си хиляди аргументи, колко опасни били джедаите и как сега са намислили да завземат цялата Вселена и да подчинят всичко живо да играе по тяхната свирка. Но това най-вероятно е пълна измишльотина.
— А може би не — каза Кенто. — Напоследък доста хора започват да си задават някои въпроси за поведението на джедаите.
— Най-малкото със сигурност дават здраво рамо на настоящата администрация на Корускант — добави Марис. — И всеки, на когото му хрумне да търси истински реформи в управлението на Републиката, ще трябва първо да убеди джедаите да застанат на негова страна.