— Или пък да ги избие — допълни Кенто.
Марис усети, че я побиват тръпки:
— Никога не съм си представяла, че нещата може да стигнат до там.
— Ами Стратис със сигурност не спомена нищо за евентуални преговори с тях — каза Кардас. — А какво ще кажеш за крайцерите им? Чувал ли си нещо за тях досега?
— М-да, представляват най-новичкият подарък на „Рендили СтарДрайв“ за всички вманиачени на военна тематика — каза Кенто. — Шестстотин метра на дължина, с доста тежки щитове и цял куп турболазерни оръдия последен писък на техниката. Повечето от оръдията са наблъскани в четири батарейни сфери, разположени по средата на корпуса по такъв начин, че да могат да обхващат внушителен огневи периметър. Обикновено екипажът на един такъв крайцер върви някъде към шестнайсет хиляди души, но има достатъчно място, за да се превозва поне две-трихилядна войска. Чух, че Корпоративният сектор си ги пазарува на едро като сувенирчета на трансландски фестивал. Пък и някои от световете в Ядрото гледат да не изостанат по-назад…
— А от Корускант досега купували ли са? — запита Марис.
Кенто сви рамене.
— Доста се приказва напоследък, че Републиката най-после възнамерява да си спретне своя собствена войска и истинска бойна флота. Но това се говори от години вече, а в крайна сметка все не се случва на практика.
— Значи при експедиция от шест крайцера говорим за екипаж от порядъка на стотина хиляди души на борда на „Изходящ полет“? — поинтересува се Кардас.
— Вероятно няма да са повече от половината на тази бройка — поправи го Кенто. — Голяма част от стандартните дейности по поддръжката биха се дублирали при подобно скачване. Освен това, ако планираш толкова продължителна колониална експедиция, най-вероятно ще оставиш малко място за дишане на екипажа.
— Но все пак това са страшно много хора, които да изтребиш, само и само да премахнеш от пътя си няколко джедаи! — отбеляза Марис.
— Не се притеснявай, сигурен съм, че твоят доблестен командир Траун няма да се хване на тази въдица — погнусен каза Кенто.
— Ама дори и Траун да не тръгне да им помага, Стратис все пак разполага с цял-целеничък линкор на Търговската федерация — припомни им Кардас. — Това е ужасно голяма огнева мощ, пък и да не забравяме, че може отнякъде да им идват и допълнителни подкрепления.
— Тогава какво да правим? — запита Марис.
— Ние няма да правим нищо — твърдо каза Кенто. — Не е наша работа да бдим над безопасността на този „Изходящ полет“.
— Ама и не можем просто така да си останем тук бездейни — възрази Марис.
— Така е. Можем просто да се разбягаме като попарени ястроприлепи — натърти Кенто. — И ми се струва, че тъкмо сега би бил идеалният момент да го направим.
— Обаче…
— Марис — прекъсна я Кенто с вдигната ръка, — това не е наш проблем. Чуваш ли? Не е наш проблем! Ако джедаите са тръгнали да хвърчат надалеч в Неопознатите райони, си е напълно тяхна грижа да си решат как ще се защитават. Нашата грижа в момента е да видим как можем да се измъкнем от тук. Разбира се, при положение че ти самата можеш да се простиш с цялото благородство и почтеност, с които е пропито това място.
— Това не беше честно! — възрази Марис. Очите й въобще не трепнаха, въпреки че по бузите й се появи лека руменина.
— Все едно — Кенто се обърна към Кардас: — Тези дни май ти му се явяваш нещо като довереник, малкият. Мислиш ли, че ще можеш да го придумаш да си вземем онази вагаарска плячка, която брат му постави под катинар? — с тези думи той посочи назад с палец към Марис: — Или трябва пак да карам Марис?
— Рак… — понечи Марис.
— Струва ми се, че тук не става въпрос за придумване — бързо отговори Кардас. Напрежението между Кенто и Марис отново започваше да преминава в червената зона. — Дори и да иска, той не може да ни го даде, докато брат му и адмирал Аралани заедно не решат да позволят това.
— Тогава как можем да домъкнем Аралани обратно тук? — поинтересува се Марис.
— Няма да ни се наложи — мрачно каза Кардас, поглеждайки хронометъра си. — Всъщност точно в този момент Траун най-вероятно я посреща в базата си.
— Великолепно! — възкликна Кенто и лицето му се разведри. — Значи да ходим да ни изслушат, да си вземем товара и да си плюем на петите!
— Няма да е толкова просто — каза Кардас. — Тя идва тук, за да види дали Траун не трябва да бъде освободен от длъжност.
В каютата за момент настъпи тишина.
— Моля?! — първа се обади Марис. — Та той е добър командващ! Освен това е и добър мъж!