— И откога тези две неща имат голямо значение? — измърмори Кенто. — Уфф! А тя вече категорично заяви, че не желае да ни предоставя вагаарската плячка. Лоша работа.
— Не можеш ли за една минута да забравиш за твоята плячка? — сопна му се Марис. — Тук става въпрос за кариерата и дори за живота на Траун!
— Не, не мога да забравя за плячката — тросна й се Кенто. — В случай че си позабравила, скъпа моя, ние вече закъсняваме с цели два и половина месеца да доставим на Дриксо нейните кожи и огнени камъни. А когато се появим пред нея, единственият аргумент, който би я накарал да пощади живота ни след такъв гаф, би бил, ако добавим нещо сносно, с което да утолим гнева й.
Марис се навъси.
— Знам — промърмори тя.
— Тогава какво да правим? — обади се Кардас.
— Онова, което ти ще направиш сега, е по някакъв начин да я мотивираш да ни върне плячката — каза Кенто. — И недей да ме питаш как — добави, когато Кардас отвори уста. — Моли се, подмазвай се, подкупвай, каквото и да се сетиш там.
— Ти си единственият, който може да го направи — допълни Марис сериозно. — Всеки път, когато Рак или аз си покажем носа извън каютата, моментално ни се лепва някакъв ескорт.
Кардас въздъхна дълбоко:
— Ще направя каквото мога.
— И не забравяй, че разполагаме само с ограничен прозорец от време — предупреди го Кенто. — В момента в лицето на Траун имаме поне половин съюзник. Ако го разжалват и го разкарат от тук, няма да разполагаме и с този лукс.
За един кратък миг Кардас се запита как биха реагирали Кенто и Марис, ако им разкажеше как Траун публично е обвинил и тримата в шпионаж. Ала разсъди, че няма смисъл да ги тревожи повече, отколкото досега.
— Ще направя каквото мога — отново каза той и се изправи на крака. — Ще се видим по-късно.
Той излезе от каютата им и се запъти надолу по коридора. Церемонията по приема на адмирал Аралани вероятно бе приключила, но двамата с Траун сигурно все още бяха заедно. Може би вече разговаряха за обвиненията на Трасс. Аралани нямаше вид на някого, който би губил прекалено много време за церемониалности. Затова Кардас намисли да остави съобщение за Траун при някой от близките му офицери, че би искал да поговори с него при първа възможност.
— Значи наистина са ви предоставили свободен достъп до базата?
Кардас извърна глава назад. Към него се приближаваше Трасс. Изражението на лицето му с нищо не издаваше какви мисли преминават зад този червен поглед.
— Синдик Миттрассафис — поздрави го Кардас, мъчейки се да събере мислите си колкото може по-бързо. — Простете изненадата ми. Предполагах, че сигурно сега сте на срещата между брат ви и адмирал Аралани.
Трасс леко наклони глава встрани.
— Последвайте ме, моля — той се обърна и закрачи надолу по коридора. С учестен пулс, който чувстваше чак в гърлото си, Кардас го последва.
Трасс го поведе към горното ниво на базата, където се помещаваха каютите на Траун и на висшите офицери. По пътя подминаха няколко матроси, но нито един от тях не удостои синдик Миттрассафис и спътника му с нещо повече от любопитен поглед. Накрая се озоваха пред една врата, изписана с някакви символи на чеунх, които Кардас не успя да разчете.
— Тук вътре — каза Трасс, отваряйки вратата и приканвайки го да влезе пръв. Кардас си пое дълбоко въздух и после прекрачи през прага покрай него.
Озова се в някаква малка конферентна зала, в която имаше пет-шест оборудвани с компютри стола, подредени в кръг около един общ централен холограмен образ. В далечната страна на ъгъла се бе настанила адмирал Аралани в своята блестяща бяла униформа.
— Седнете, Кардас — покани го тя на чеунх, докато Миттрассафис прекрачваше прага на помещението.
— Благодаря ви, адмирале — прие поканата Кардас на същия език и зае един от столовете в противоположния край на кръга. — Добре дошли!
Тя кимна в отговор и продължи да разглежда лицето му, докато Трасс премина от другия край на кръга и се настани на стола вдясно от нея.
— Владеенето ви на чеунх се е подобрило — отбеляза тя. — Моите поздравления.
— Благодаря — отново каза Кардас. — Езикът ви е извънредно приятен за слушане. Но никога няма да мога да го говоря както чисите.
— Така е — съгласи се Аралани. — Разбирам, че сте придружавали командир Миттраунуруодо на последната му военна авантюра. Разкажете ни какво точно се случи.
Кардас изгледа Трасс, после отново насочи погледа си към адмирала.
— Простете неуместността на думите ми, но не би ли следвало да попитате лично командир Миттраунуруодо, вместо да вземате информация от мен?