— Ще го попитаме — увери го с мрачен глас Аралани. — Но в момента се обръщаме към вас. Опишете как премина този последен акт на агресия от негова страна.
Кардас си пое дълбоко дъх.
— Преди всичко това не беше точно акт на агресия — той внимателно подбираше всяка дума. — По-скоро беше експедиция, целяща да разузнае предназначението на няколко бойни линкора, които ваши съгледвачи бяха забелязали в тези райони по-рано.
— Кораби, които изобщо е нямало да бъдат забелязани, ако Миттраунуруодо не е бил предварително решен да предприеме необмислени военни действия — отбеляза Аралани.
Близо до нея Трасс се размърда в стола си:
— Всъщност мандатът на завоевателната флота наистина включва наблюдаване и изследване на районите, с които граничи Чиското господство — вметна той.
— Наблюдаване и изследване — натърти адмирал Аралани, — но не и безогледни и безпричинни бойни действия — тя вдигна едната си вежда. — Или ще отречете факта, че тук са били предприети бойни действия и е имало пострадали от страна на чиската завоевателна флота?
Кардас сбърчи чело. Траун не му бе споменавал нищо за пострадали чиси.
— Не знаех, че са били изгубени каквито и да е чиски матроси — смотолеви той.
— „Вихрушка“ изобщо не се е завърнал от битката — обясни Аралани.
— Аа, да — каза Кардас. Сега вече му бе по-лесно да диша. Разбира се, че липсващият кръстосвач се намираше все още на бойното поле, задържайки „Мрачна мъст“ намясто с помощта на вагаарския гравитационен проектор. Ала очевидно тази информация не трябваше да стане достояние на Аралани. — Но все още държа на становището си, че командир Миттраунуруодо проведе тази битка единствено като акт на защита.
— Значи непознатият враг е отправил първия изстрел?
— Невинаги знакът за агресия се изразява в оръжейни изстрели — уклончиво отговори Кардас и отново изпита чувството, че се разхожда по тясна дъска над цяла яма с гундарки. — Линкорите на Търговската федерация пуснаха срещу нас огромна сила дроиди изтребители. Чел съм описания на битки, където са се използвали такива оръжия, и мога да ви гарантирам, че ако командир Миттраунуруодо не беше предприел мерки да ги неутрализира, неговата флота за много кратко време щеше да бъде напълно унищожена.
— Възможно е — каза Аралани. — Това ще можем да го преценим, когато ни разведете из мястото на сражението.
Кардас почувства как устата му внезапно изсъхна.
— Из мястото на…?
— Възразявате ли? — настоя Аралани.
— Ами като за начало аз лично си нямам ни най-малка представа, къде е това място — Кардас се опитваше да спечели малко време, за да обмисли по-добре отговора си. Ако станеше така и адмирал Аралани завареше „Мрачна мъст“ все още да си виси на онова място…
— Местоположението няма да е проблем — увери го Аралани и му показа един тънък цилиндър, който бе хванала с две ръце. — Тук имам запис от навигационните маневри на „Брулещ ястреб“ от последните два месеца.
Кардас потисна една гримаса, която напираше на лицето му. Страхотно!
— Добре — каза накрая. — Но не трябва ли първо да информираме за това командир Миттраунуруодо?
— Ще тръгнем незабавно именно защото не искам командир Миттраунуруодо да знае за този оглед — каза Аралани. — Преди малко го изпратих на разузнавателна обиколка в близките системи и ще имаме предостатъчно време, за да отидем до мястото на битката и да се върнем обратно — при тези думи в очите й проблесна пламъче. — И едва тогава ще го попитаме за неговата версия относно развоя на тази битка.
— Готови за цел номер едно — каза Кбаот и дълбокият му глас прозвуча напрегнато, отразен в ниския таван на батарейната сфера. — Огън… сега! — с тези думи ръцете му пробягаха с почти магическа сръчност по контролните уреди.
Миг по-късно светлинките на индикаторите проблеснаха и турболазерните батареи на крайцер К–1 избълваха масивен бластерен залп.
Застанал на прага на херметическите врати, Оби Уан се присегна със Силата. От другата страна на крайцера той почувства как Лорана Джинзлър също произвежда своя изстрел, докато в противоположния край на „Изходящ полет“ учителят Манинг и двамата му джедаи дуряни направиха същото на крайцер К–4.
— Ухаа! — възкликна Анакин близо до него. — Това е… натегнато!
— Така е — съгласи се Оби Уан и изгледа Кбаот изпод вежди. Това беше вече третото джедайско сливане на съзнанията за деня, което провеждаше той, и напрежението от тази техника не можеше да не му се отразява. Дори и да беше така обаче, Оби Уан не успяваше да го усети на лицето или в излъчването на джедая.