Винаги досега той бе предполагал, че прекомерното самочувствие и непоклатимата самонадеяност на Кбаот са или някаква поза, или надменно преувеличение на действителните му способности. Сега обаче за първи път започна да се пита дали човекът наистина не бе толкова могъщ в Силата, колкото претендираше.
— Първи наблюдателен пост докладва: всички тестови залпове попаднаха право в целта! — съобщи един глас от таблото на предавателя.
— Страховито добре — промърмори Анакин.
— Доста добре, искаш да кажеш — поправи го Оби Уан. — Долавяш ли някои от заповедите на учителя Кбаот? Или самото сливане на съзнанията?
— Не знам — каза Анакин и Оби Уан успя да долови как момчето се мъчи да се съсредоточи.
— Готови за цел номер две — обяви Кбаот.
— Наблюдателният пост е готов.
— Огън… сега! — заповяда Кбаот.
Светлинките на индикаторите отново премигаха.
— Цел номер две е поразена — съобщи наблюдателният пост. — Един летец.
— Какво значи „летец“? — поинтересува се Анакин.
— Означава, че един от залповете е пропуснал целта — поясни Оби Уан и свъси вежди. В последния изстрел имаше нещо по-особено, нещо труднообяснимо, което той някак си не успяваше да напипа. Отново се присегна към Силата, като този път се съсредоточи не към центъра на сливането на съзнанията, а по-скоро към неговата периферия, и се опита да го проследи.
— Готови за цел номер три — междувременно заповяда Кбаот. — Огън… сега!
И този път, когато индикаторите проблеснаха за пореден път, Оби Уан го забеляза. Кбаот бе определил шест цели за това упражнение. Оби Уан си наложи да изчака, докато и шестте не бяха покосени една по една с абсолютно същата безупречна прецизност, както и първите две.
Наблюдателният пост предаде последния си доклад и с едно остро разтърсване на глава Кбаот прекъсна сливането на съзнанията. В продължение на няколко минути той остана на мястото си, премигвайки продължително, докато последните нишки от връзката между него и другите джедаи напълно се разсея. След това си пое дълбоко дъх, изпусна една дълга въздишка и се обърна към Оби Уан и Анакин:
— Е, какво мислите, млади Скайуокър?
— Доста натегнато — отговори Анакин. — Никога не съм виждал нещо подобно досега! Кога мога да пробвам и аз?
— Не може, докато не приключиш с обучението си — каза Кбаот. — Това не е техника, с която могат да си играят ученици.
— Но аз ще се справя — настоя Анакин. — Аз съм вече доста могъщ в Силата! Можете да попитате Оби Уан…
— Едва когато станеш джедай — твърдо каза Кбаот. На челото му се появи малка бръчка и той се обърна към Оби Уан: — Вие също имате въпрос, учителю Кеноби?
— Стига да можете да ми отделите минутка — Оби Уан се стараеше да поддържа гласа си небрежен. — Анакин, ще можеш ли да прескочиш до втори реактор и да провериш дали вече са готови да им помогнем с онзи пакет спирачни лостове?
— Добре — каза Анакин и за кратко сбърчи чело, докато напускаше стаята.
— Е? — каза Кбаот и думата му прозвуча като предизвикателство.
— По ваше нареждане двамата ученици на К–4 преди малко се намираха в батарейната сфера заедно с учителя Манинг, нали така?
— Да, аз наредих — каза Кбаот с равен глас. — Има ли някакъв проблем в това?
— Вие току-що казахте на Анакин, че тази техника е далеч отвъд способностите на един ученик.
Кбаот се усмихна стегнато.
— Успокойте се, учителю Кеноби. Разбира се, че те не участваха действително в сливането на съзнанията.
— Тогава защо изобщо се намираха там?
— По същата причина, поради която и вашият ученик се намираше тук — отвърна Кбаот и в гласа му се прокрадна нотка на нетърпение. — За да могат да придобият представа, от какво се състои техниката сливане на съзнанията.
— И каква представа биха могли да придобият? Та те едва са започнали своето обучение. Много трудно биха могли да усетят и да научат нещо повече, отколкото би разбрал и обикновеният страничен наблюдател, който не притежава джедайски умения.
— И пак, това представлява ли проблем? — отново попита Кбаот.
Оби Уан си пое внимателно дъх.
— Проблем е, ако съблазънта на подобни техники за напреднали ги примами да избързат в развитието си с прекалено голямо нетърпение.
Очите на Кбаот се свиха.
— Внимавайте какво говорите, джедай Кеноби — предупреди той. — Подобно нетърпение би било белег за Тъмната страна. Не мога да допусна да ме обвинявате, че вървя по такава пътека, а още по-малко че насочвам други по нея.
— Аз не ви обвинявам в нищо — твърдо каза Оби Уан. — Освен може би в това, че поставяте някои твърде високи изисквания пред онези, които са под ваше покровителство.